Мотиви по присъда № 184/2016г. постановена по НОХД 154/ 16 г. по описа на КРС .

Районна прокуратура гр.Кн. обвинява С.Е.Ж. ***  в извършване на престъпление по чл. 129, ал.2 във вр.  ал.1  от Наказателния кодекс на Република България .

    Подсъдимия се призна за виновен  и по негово искане се откри процедура по  съкратено съдебно следствие .

    Съдът разясни правата на подсъдимият съгласно НПК и той се съгласи да не бъдат разпитани свидетелите по делото и направи самопризнания за които беше уведомен , че ще се ползват при постановяване на присъдата . След като се увери , че направените самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства , съдът с определение обяви , че при постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанията , без да събира доказателства за фактите , изложени в  обвинителният акт .

     От представените по делото доказателства съдът счита за установено следното : На 30.11.2015г. в с. Е., обл. Пл. на ул.“Г. Г.“ пред дом №.. св. М.М.М. *** бил паркирал лекият си автомобил с ремарке напълнено с трошен камък. На улицата се намирали и св. Н.Г.П.; В.А.М.; Д.К.Ж. и М.Р.Н., които помогнали да натоварят камъка и да го разтоварят в двора на пострадалият М.. В този момент по улицата преминавал подс.С.Е.Ж. с личния си лек автомобил, спрял го и започнал да обижда св.М.. Обиден от отправените му реплики свидетеля измъкнал Ж. от автомобила и му показал, че има достатъчно място за да премине. Двамата се сдърпали и подсъдимият нанесъл на св.М. няколко удара в областта на лицето, с което му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на три предни долни зъба, състояние довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето- престъпление по чл. 129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

Разпитан на досъдебното производство подс.С.Е.Ж. не се признал за виновен, като в съдебно заседание призна вината си, изрази съжаление за извършеното, като заяви, че е могло да се въздържи и да подмине М. с когото били в отлични отношения до този случай.

Тази фактическа обстановка се потвърждава от представените по делото писмени доказателства и дадените показания на  свидетелите: Н.Г.П.; В.А.М.; Д.К.Ж. и М.Р.Н..

От така изяснената фактическа обстановка е видно, че е извършено престъпление по чл129, ал.2 във вр. с ал.1  от Наказателния кодекс.

Престъплението  е извършено от подсъдимия виновно при условията на пряк умисъл , като е разбирал свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките си ; той е съзнавал общественоопасният характер на деянието си , предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване  .

Подсъдимият С.Е.Ж. е роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, с полувисше образование, женен, работи в „ДЕНЧЕВ МЕЛ“ ЕООД – В. Т., неосъждан, с ЕГН: **********.

Ж. не е осъждан ; към датата на извършване на деянието не е освобождаван от наказателна отговорност  по Глава VIII от НК ;  не представлява обществена опасност , поради което съдът на основание чл. 129, ал.2 във вр. с ал.1 във връзка с чл. 54, ал.1 от НК му наложи наказание ,,ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на  3  /три/ месеца, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали същото с една трета и ОПРЕДЕЛИ едно окончателно наказание в размер на  2 /два/ месеца ,,Лишаване от свобода”.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 /три/ години.

Това наказание съдът счита , че ще изиграе своето превъзпитателно и превантивно значение спрямо подсъдимият .

    При тези мотиви съдът се произнесе с присъдата си .

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ :