Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 177

 

                                     гр. Кнежа   19 . 09 . 2019 г.

 

                           В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р О  Д  А

 

    КНЕЖАНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД  в открито заседание проведено на    осемнадесети септември   две хиляди и деветнадесета година  в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНТОН АНТОНОВ

 

при  секретаря : ИРЕНА ЛУКАНОВА

като разгледа докладваното от  съдията    ах.дело № 98  по описа  за  2019  год. за да се произнесе взе предвид следното :  

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

М.С.М., с ЕГН **********,***, представляван от адвокат Ц.А. от ПлАК, е обжалвал Наказателно постановление № 1621 от 04.04.2019 год. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Л., връчено на 08.04.2019 год.,с което за нарушение на чл.263, ал.1, т.2 от Закона за горите във връзка с чл.12, ал.1, предложение второ от Наредба № 1 от 30.12.2012г. за контрола и опазване на горските територии,  на основание чл.275, ал.1 , т.2 от Закона за горите и чл.53 , ал.1 и ал.2  от ЗАНН му е  наложена глоба по чл.263 , ал.1 , т.2 от Закона за горите  в  размер на 200 лева.

 Иска се съдът да постанови решение с което отмени изцяло обжалваното НП като незаконосъобразно и неправилно.

   Ответната страна, редовно призована не изпрати представител и не изрази становище по жалбата.

   Съдът като прецени събраните по делото доказателства – гласни и писмени, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, чрез административно-наказващия орган, който го е издал , поради което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана .

От представените по делото доказателства и разпита на свидетелите: Р.В.Р. - актосъставител, А.В.В.,  Ц.П.Д. – свидетели по АУАН-а, и Н.С.М. и М.М.И. съдът счита за установено следното: На 01.10.2018 год. в 16:30 часа в землището на с. П., общ. И., в отдел ***, подотдел г1, държавна горска територия, свидетелите: Р.В.Р. и А.В.В. – горски надзиратели, мобилен контролен екип към ТП-ДГС-Пл. извършвали охрана по Закона за горите в землището на с. П.. Там чули моторни триони, с които се извършвала сеч и успели да заловят мъж и жена, на които на място съставили актове, а на избягалите съставили констативен протокол, който изпратили в РУП-Д. Д.. Полицията издирила другите хора и ги призовали в Кметството с.Гл.. Там съставили АУАН-и по Закона за горите, като жалбоподателя отказал да подпише акта и този му отказ бил удостоверен с подписа на свидетеля Ц.П.Д..

Въз основа на този АУАН Директора на Регионална дирекция по горите – гр.Л. издал обжалваното НП.

Жалбоподателят М.С.М. обжалва същото пред  съда с искане  то да бъде отменено, като незаконосъобразно. Мотивите му за това са следните: Описаното в обжалваното НП не отговаря на действителната фактическа обстановка, тъй като той не е присъствал на мястото описано в постановлението; дал е обяснение в гр.И., където задържаните лица потвърдили, че не са го виждали на мястото описано в НП; не му е отнеман бензинов мотор и конска каруца и въпреки това са му издадени осем наказателни постановления за един и същи случай.

Изложеното от жалбоподателя М., че не е бил на 01.10.2018 год. в 16:30 часа в землището на с. П., общ. И., в отдел ***, подотдел г1, държавна горска територия и не е управлявал конска каруца натоварена с 1 пространствен кубически метър брестови дърва за огрев, без да притежава разрешително за достъп до горска територия, потвърдиха всички разпитани по делото свидетели.

                    При така установената фактическа обстановка съдът стигна      до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимно лице – наказано с наказателното постановление и е процесуално допустима, а разгледана по същество, съдът намира същата за основателна, поради което атакуваното постановление е не законосъобразно и следва да бъде отменено при следните съображения: Настоящото производство е от административнонаказателен характер и  при него следва да се установи има ли извършено деяние, което да осъществява състав на административно нарушение по смисъла на ЗАНН; дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено виновно. В тежест на административнонаказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че е налице административно нарушение, самоличността на извършителя и неговата вина. Съставените АУАН-и нямат обвързваща доказателствена сила. Посоченото в актовете не се счита за доказано, като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК и нарушителя се счита за невиновен до доказване на противното. За да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на постановлението.

В случая липсват каквито и да са доказателства жалбоподателя М.С.М. на 01.10.2018 год. в землището на с. П., да товари на конска каруца 1 пр. куб. м. брестови дърва за огрев, без да притежава превозен билет.

Свидетелите: Р.В.Р. и А.В.В. – горски надзиратели, заявиха, че в гората не са виждали М. – жалбоподателя, а на място заловили две лица – майка и син на които съставили актове. Те казали имената на другите, избягалите нарушители и по съставения констативен протокол изпратен в МВР, се установили имената на другите.

Свидетелите: Н.С.М. и М.М.И., които били на 01.10.2018 год. в 16:30 часа в землището на с. П., общ. И., в отдел ***, подотдел г1, държавна горска територия и избягали, като изоставили каруците и конете си, са категорични, че с тях не е бил  М.С.М..

Настоящият състав счита, че при съставяне на АУАН №105262 от 19.11.2018г. и издаване на обжалваното НП № 1617 от 04.04.2019 година, са било допуснати съществени процесуални нарушения от актосъставителя и от административно-наказващия орган на чл.42, т.4 от ЗАНН   и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, които  са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. В събраните в административно-наказателната преписка и тези пред съда писмени и гласни доказателства липсват  такива , че и М.С.М. е бил заедно с избягалите нарушители  на 01.10.2018 год. в 16:30 часа от землището на с. П., общ. И., в отдел ***, подотдел г1, държавна горска територия.

Настоящият състав счита, че НП е издадено без да се изяснят в пълнота всички факти и обстоятелства относими за отговорността на наказаното лице. В хода на съдебното следствие не се събраха безспорни доказателства, от които да може да се обоснове извод, че на посочените в НП дата и място именно жалбоподателят е извършил нарушение по Закона за горите.

При така събраните доказателства се налага извод, че обжалваното НП е постановено при неизяснена фактическа обстановка и при непълнота на доказателствата. В случая административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, преди постановяване на обжалваното НП да прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо да извърши и разследване на спорните обстоятелства.

Така допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като са пречка жалбоподателят да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност и адекватно да организира защитата си. Същото не може да бъде санирано в хода на проведеното съдебно следствие и обуславя отмяната на атакуваното по съдебен ред наказателно постановление. 

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1, пр.3 от ЗАНН , съдът

 

                                       Р   Е   Ш   И:

 

    ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и  НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1621 от 04.04.2019 година на Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Л., с което на основание чл. 53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН  и чл. 275, ал.1, т.2 от Закона за горите на  М.С.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение на чл.263, ал.1, т.2 от Закона за горите във връзка с чл.12, ал.1, предложение второ от Наредба № 1 от 30.12.2012г. за контрола и опазване на горските територии,  е наложено административно наказание ГЛОБА по чл.263, ал.1, т.2 от Закона за горите в размер на 200 лева, за това, че 01.10.2018г., в землището на с. П., общ. И., в отдел ***, подотдел г1, държавна горска територия е управлявал конска каруца натоварена с 1 пр. куб. м. брестови дърва за огрев, без да притежава разрешително за достъп до горска територия.

    Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Пл., по реда на Гл. 12 от АПК, в 14-дневен срок от деня на получаване на съобщението, че същото е изготвено. 

 

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: