РЕШЕНИЕ № 186

 

гр. Кнежа, 14.12.2016 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на девети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Мая Кончарска,

при секретаря С.Х.,

като разгледа докладваното от съдията Кончарска АН дело № 215 по описа на съда за 2016 година  и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление /НП/ № 198283-F212521 от 21.06.2016 год. на Директора на ТД на НАП гр. В. Т., на основание чл. 53 във връзка с чл. 27 /чл. 83/ и чл. 3, ал.2 от ЗАНН на „ПРИТ АС“ ЕООД с ЕИК 203469834, със седалище и адрес на управление: гр. Пл., ул. „Ч.“ № …., представлявано от А.А.С.-Ш., е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева на основание чл. 185, ал.2 във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС – за нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 год. на МФ.

Недоволен от така наложеното му административно наказание е останал жалбоподателят „ПРИТ АС“ ЕООД, който чрез едноличния собственик на капитала и управител на дружеството – А. А. С.-Ш., моли съда да отмени издаденото НП като незаконосъобразно и несправедливо. В жалбата се излагат доводи за допуснати съществени нарушения на правилата на ЗАНН при издаване на НП;  твърдения, че констатираната от контролните органи като нерегистрирана във фискалното устройство /ФУ/ сума в размер на 12.40 лв., всъщност представляват лични парични средства на сервитьорка. От тях: 10 лева, предназначени за връщане на ресто и 2.40 лв. – бакшиши от клиенти. Жалбоподателят сочи още, че при налагане на адм. наказание наказващият орган не е съобразил разпоредбата на чл. 28, б.“а“ ЗАНН, т.е. че се касае за маловажен случай.  

Жалбоподателят – редовно призован, в съдебното заседание се представлява от пълномощника – адв. С. Ш. от АК гр. Пл., с представено по делото пълномощно. Процесуалният представител поддържа жалбата, позовава се на писмени и гласни доказателства. В хода по същество, моли за отмяна на обжалваното НП по изложените в жалбата съображения и допълнително представени писмени бележки с идентични оплаквания, като счита същото за незаконосъобразно, издадено в нарушение на процесуалните и материално-правни норми,  и несправедливо.

Ответникът по жалбата – редовно призован, в о.с.з. се представлява от юрк. Цв. А. Г., с представено по делото пълномощно. Процесуалният представител оспорва жалбата, излага подробни доводи за правилност, обоснованост и законосъобразност на издаденото НП, и моли съда да го потвърди.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства – гласни и писмени, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, чрез административнонаказващия орган /АНО/, който е издал обжалваното НП, поради което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 13.05.2016 год. в гр. Кн. служители при ТД на НАП гр. В. Т., офис Пл. – свидетелите Л.С.Ж. и Д.В.К., посетили търговски обект – снек-бар, находящ се в с. град на ул. „М. Б.“ № , стопанисван от жалбоподателя „Прит АС“ ЕООД. Свидетелите извършили контролна покупка на 2 бр. безалкохолни напитки, топла напитка и торта, за която им бил издаден „фискален бон“ на стойност 5.70 лв. При заплащането на поръчката Ж. и К. оставили на сервитьора бакшиш от 30 ст. Непосредствено след това двамата се лигитимирали като служители на ТД на НАП  и пристъпили към извършване на проверка в търговския обект. Проверката била извършена в присъствието на св. П. Н. Б., назначена по трудов договор като сервитьор и В. П. Б. – барман. В хода на проверката контролните органи установили, че в обекта е инсталирано фискално устройство. Извършили проверка на касовата наличност във ФУ, при която установили, че разчетената касова наличност е в размер на 23.10 лв. От св. П.Б. бил изготвен опис на паричните средства в касата към момента на проверката, от който проверяващите констатирали фактическа наличност в размер на 35.50 лв. Установена била разлика между разчетената наличност по документи и фактическата наличност съгласно описа в размер на 12.40 лв. Не се установило в касата да са били служебно въвеждани парични суми. За направените констатации от проверяващите бил съставен протокол за извършена проверка сер. ….. от 13.05.2016 год. Със същия протокол управителят на дружеството бил поканен да се яви на 14.05.2016 год. в 9:30-10:30 часа в офиса на НАП – Пл.

На посочената дата представляващият дружеството и едноличен собственик на капитала  – А.А.С.-Ш., се явила в офиса на НАП в гр. Пл., където в присъствието на св. Д.К., същият и очевидец на нарушението, инспектор Л.Ж. съставила на „ПРИТ АС“ ЕООД гр. Пл., представляван от управителя А.С.-Ш.,  Акт бл. № ….. от 14.05.2016 год.  за нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 год. на МФ – при извършена проверка на 13.05.2016 год. в търговски обект – снек-бар, находящ се в гр. Кн., ул. „М. Б.“ № , стопанисван и експлоатиран от ЕООД „Прит АС“ с ЕИК 203469834 е установено, че всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби не се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми в касата. От ФУ е разчетена наличност в размер на 23.10 лв., а фактическата наличност, съгласно изготвен опис на паричните средства е в размер на 35.50 лв. Установената разлика между разчетената наличност по документи и фактическата наличност към момента на проверката е в размер на 12.40 лв., които не са отразени чрез ЕКАФП, като „служебно въведени“ в касата суми.

АУАН бил предявен на управителя А.С.-Ш. и същата го подписала без възражения. Получила препис от акта. На управителя на дружеството било разяснено, че в 3-дневен срок от подписването на акта може да депозира писмени възражения. 

Жалбоподателят не се е възползвал от правото по чл. 44, ал.1 от ЗАНН. 

Въз основа на така съставения АУАН от Директора на Териториална дирекция на НАП гр. В. Т. било издадено атакуваното НП, с което на „ПРИТ АС“ ЕООД гр. Пл. е наложена „Имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лв. на основание чл. 185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС, за извършено нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ,  предмет на проверка в настоящото производство.

Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, упълномощен със заповед № ЗЦУ-1582 от 23.12.2015 год. на Изп. директор на Национална агенция за приходите, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено със същата заповед лице.

При извършената служебна проверка на процесното НП, съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения както при съставяне на АУАН, така и при издаване на обжалваното НП, които да са довели до опорочаване на последното и до ограничаване правото на защита на нарушителя – жалбоподател в настоящото производство.

Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена по несъмнен начин от събраните по делото доказателства – показания на свидетелите Л.Ж., Д.К. и П.Б., дадени в съдебно заседание, които настоящият съдебен състав кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства – акт за установяване на административно нарушениеF212521 от 14.05.2016 год.; протокол за извършена проверка № 0239453/ 13.05.2016 год., ведно с опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, дневен отчет /служебен бон/ от 13.05.2016 год.; фискален бон от с.дата; 3 (три) бр. декларации от лица, работещи по трудово правоотношение, в т.ч. декларация от П.Н.Б.; график на смените за работа през м. май 2016 год.; фактура № 17679/ 27.03.2015 год.; заповед № ЗЦУ-1582/ 23.13.2015 год. на Изп. директор на НАП; обяснение от П. Н. Б..

Самият жалбоподател също не оспорва фактическата обстановка, като сочи, че към парите от търговската дейност св. П.Б. – сервитьор в обекта, е прибавила сумата от 10 лева, нейни лични пари и констатираната разлика в касата се дължи именно на този факт и наличието на др. дребни суми от бакшиши, в т.ч. оставен от проверяващите служители на НАП бакшиш от 30 стотинки. Не се оспорва и обстоятелството, че в момента на проверката цялата налична парична сума е била на едно място – в служебния портфейл на сервитьора П.Б., което съответства на извършения лично от нея опис на наличните парични средства в касата към момента на започване на проверката, за изготвянето на който същата се е подписала. Дори да се приеме, че сумата от 10 лева е била лична собственост на св. Б., то очевидно тази сума е била прибавена към паричните средства, с които се е оперирало в търговския обект при извършване на дейността на фирмата – жалбоподател в настоящото производство. Именно това е и обстоятелството релевантно за правния спор. С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че всички доказателства по делото еднозначно сочат, че фактическата обстановка се е развила именно по описания по-горе начин.

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. От фактическа страна по делото безспорно се установи, че по време на извършената проверка в използваното от жалбоподателя фискално устройство е разчетена касова наличност от 23.10 лв., докато фактическата наличност е била в размер на 35.50 лв. Същевременно във ФУ не са направени записи за „служебно въведени“ суми, както и записи на начални оборотни средства или други въведени суми. При това положение безспорно търговецът не е изпълнил задължението си по чл. 33, ал. 1 от Наредбата, тъй като при наличието на парични суми в касата не е отразил промяната на касовата наличност, което е довело до необосновано различие в касовата наличност. Дори да се приеме, че сумата от 10 лева е лична собственост на св. Б., то тази сума безспорно е била въведена в оборотните средства, с които оперира ю. лице, а това фактическо действие не е намерило нужното отражение във фискалното устройство. Както вече се посочи, от извършения опис на парични средства се установява, че сумата от 35.50 лв. (независимо от произхода й) е участвала в оборота на дружеството за деня и е била част от оборотните му средства. Налага се извод, че търговецът е въвел допълнителни пари в касата на ФУ без да извърши регистрация на тези пари. Това поведение безспорно представлява нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Извършеното нарушение е подведено и под коректната правна норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Според тази норма, на наказание подлежи лице, което извън случаите по ал. 1, извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане. В чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е предвидено задължение на Министъра на финансите да издаде наредба във връзка с фискалните устройства. Именно на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е издадена и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства – арг. от пар. 11 от ПЗР към Наредбата. Ето защо нарушенията на предвидените в цитираната наредба задължения (в това число и на чл. 33, ал. 1) се наказват точно по реда на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, тъй като представляват нарушения на нормативен акт, издаден във връзка с прилагането на чл. 118 от ЗДДС.

Наказващият орган е наложил на юридическото лице санкция в минимален размер – 500 лв., като е счел, че в конкретния случай приложение следва да намери разпоредбата на  чл. 185, ал. 2, изр. последно от ЗДДС във вр. с чл. 185, ал. 1 ЗДДС. Очевидно в рамките на своите правомощия наказващият орган е приел, че в случая не става въпрос за неотразяване на приходи (арг. от  чл. 185, ал. 2, изр. последно ЗДДС). Съдът намира, че на тази преценка не може да се осъществи контрол в настоящото производство, доколкото е приложена по-благоприятна за жалбоподателя санкционна норма и положението му не може да бъде влошавано от съда. При определяне на наказанието при условията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и в рамките на приложения от наказващия орган  чл. 185, ал. 2, изр. последно ЗДДС вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС, съдът достигна до извод, че справедливото наказание, което следва да се наложи на лицето е „имуществена санкция“ в минималния предвиден в санкционната норма размер, а именно 500 лева. Това е така, тъй като са налице смекчаващи вината обстоятелства, а именно липсата на данни за предходни нарушения на данъчното законодателство. Очевидно наказващият орган е приел, че с поведението си юридическото лице не е укрило приходи. Ето защо при наличието единствено на смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени, че справедливото наказание в случая е именно „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. С така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителят, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

Изложените в жалбата основания за отмяна на издаденото наказателно постановление не се споделят от настоящата инстанция, по следните съображения:

По отношение на твърдението, че не е бил спазен срока по чл. 52, ал.1, изречение първо от ЗАНН, следва да се отбележи, че заложеният в тази законова норма едномесечен срок е инструктивен, а не преклузивен, както счита жалбоподателят, поради което неспазването му не опорочава издаденото наказателно постановление. Същото е издадено в рамките на предвидения в ЗАНН преклузивен 6-месечен срок.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за липса на правно единство между цифровата квалификация на нарушението, посочена в АУАН и тази посочена в НП. Нарушението, за което е съставен АУАН е на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 год. на МФ. Описаните в наказателното постановление факти и обстоятелства съответстват на посочената като нарушена разпоредба на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/ 2006 год. Нарушението е квалифицирано от АНО именно по чл. 33, ал.1 от същата Наредба, която предвижда необходимост да се регистрира всяка промяна на касовата наличност, без да се правят каквито и да е изключения от общото правило.  Не е налице и разминаване между вмененото нарушение и посочените в НП санкционни норми. Санкционната норма е тази на чл. 185, ал.2 вр. чл. 185, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС. Санкцията е наложена по чл. 185, ал.1 ЗДДС, поради приложимост на изр. второ от чл. 185, ал.2 от с. закон съобразно което, когато нарушението не води до неотразяване на приходи се налагат санкциите по ал.1. Тези норми запретяват и санкционират извършването на нарушение по чл. 118 или такова на нормативен акт по неговото прилагане. Именно наредбата по ал.4 на чл. 118 от ЗДДС е нормативният акт по прилагането на чл. 118, която всъщност е Наредба № Н-18/ 13.12.2006 год. на МФ, т.е. наредбата, по която е извършено вмененото нарушение. Разпоредбата на чл. 33 от Наредбата е неизменна част от установения ред за регистрация и отчетност, и има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност.

Що се касае до възражението на жалбоподателя за маловажност на нарушението, Кж РС взе предвид ТР № 1/ 2007 год. на ВКС, съобразно което преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП поради издаването му в противоречие със закона. Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в чл. 93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби съгласно чл. 11 ЗАНН се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т.9 от НК, „маловажен случай“ е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл. 28, б.“а“ ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за „маловажност“ следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус – вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административно-наказателната отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 93, т.9 НК, във вр. с чл. 11 ЗАНН за определяне на извършеното административно нарушение като маловажно. Касае се за нарушение, което не се характеризира с по-малка обществена опасност от другите такива нарушения, като следва да се има предвид и обстоятелството, че става въпрос за спазване на отчетността, което е задължение на всеки един участник в търговския оборот.

С оглед гореизложеното съдът намира, че АНО правилно е приложил материалния закон и в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Ето защо настоящата съдебна инстанция счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

 

 

Мотивиран от горното  и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,  Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 198283-F212521/ 21.06.2016 год. на Директора на ТД на НАП гр. В. Т., с което на основание чл. 53 във вр. с чл. 27 /чл. 83/ и чл. 3, ал.2 от ЗАНН на „ПРИТ АС“ ЕООД, с ЕИК 203469834, със седалище и адрес на управление: гр. Пл., ул. „Ч.“ № , представлявано от А.А.С.-Ш.,  е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева на основание чл. 185, ал.2 вр. чл. 185, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС – за нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 год. на МФ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Пл., по реда на Гл. 12 от АПК, в 14-дневен срок от деня на получаване на съобщението, че същото е изготвено.  

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: