РЕШЕНИЕ № 46

 

гр. Кнежа, 11.03.2014 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на шести март през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Мая Кончарска,

       при секретаря Г.Б.,

като разгледа докладваното от съдията Кончарска НАХ дело № 17  по описа на съда за 2014 година  и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление /НП/ № 719/13 от 30.10.2013 год. на Началника на РУ „Полиция” – гр.Д. Д. на Е. Ю., ЕГН ********** ***, на основание чл. 53 от ЗАНН  и чл. 179, ал.2, предл. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 100 (сто) лева, за нарушение по чл. 20, ал.2, предл. 1 от ЗДвП.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят Е.Ю.,***  и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В жалбата си излага подробни доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила.

Жалбоподателят – редовно призован, в съдебното заседание не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата – редовно призован, в о.с.з. не изпраща представител.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства – гласни и писмени, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, чрез административно-наказващия орган, който го е издал, поради което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

На 15.10.2013 год. привечер служители при РУП – гр.Д. Д. – свидетелите П.Х.М. и Б.И.И., били изпратени от оперативен дежурен в същото полицейско управление по сигнал за възникнало ПТП на кръстовище с.Д. Л. – с.Бр. и с.Гл., находящо се на второкласен път ІІ-13 след гр.И. в посока гр.Кн. На място полицейските служители констатирали, че на около 20 метра след кръстовището в посока гр.Кн., по ширината на пътното платно имало купчина от трошен асфалт, чакъл и пясък. Пътни знаци или др. указателни табели относно наличието на препятствие на пътя липсвали. Свидетелите установили, че през купчината е преминал лек автомобил Шкода „Суперб”. Автомобилът се намирал на около 10-15 метра след препятствието и вследствие на ПТП по същия били причинени материални щети. Полицейските служители установили, че водач на МПС е жалбподателят Е. Ю. Ю.. Същият бил сам. По същото време и на същото място нямало други хора и превозни средства. Свидетелите уведомили за случая представител на фирмата, извършваща ремонтни дейности на пътния участък и по-късно пристигнали нейни служители, които поставили светлоотразителна табела на купа, указваща че пътят е затворен.

На място св. П.М. съставил на водача – жалбоподател Е. Ю. акт за административно нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя и същият го подписал с писмени възражения, че не е съгласен с установена несъобразена скорост, преди кръстовището не е имало предупредителна табела за препятствие на пътното платно.

Въз основа на така съставения АУАН Началникът на РУП – Д. Д. издал НП № 791/13 от 30.10.2013 год., с което на жалб. Е. Ю. е наложено адм. наказание „Глоба” в размер на 100 лв. за нарушение по чл. 20, ал.2, предл. 1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин от събраните по делото доказателства – показания на свидетелите П.М. и Б.И., дадени в съдебно заседание, от представените по делото писмени доказателства – акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление; допълнителни обяснения и възражения от Е. Ю. Ю.; 2 (два) бр. справки и докладна записка от служители при РУП – Д. Д.; заверени копия от заповед № І-з-1745/ 28.08.2012 год. и заповед Із-87 от 25.01.2008 год. – и двете на Министъра на вътрешните работи; удостоверение, издадено от  Н-к „Човешки ресурси” при ОД МВР – Пл.

Описаната фактическа обстановка се доказва от всички събрани по делото доказателства, които обсъдени поотделно и в съвкупност не си противоречат и съдът им дава вяра и ги кредитира.

Съдът констатира при извършената от него служебна проверка на обжалваното наказателно постановление допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до незаконосъобразност на наказателното постановление и неговата отмяна само на процесуално основание, без да се разглежда спора по същество.

Оспореното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 719 от 15.10.2013 год., съставен от П.Х.М., на длъжност мл. автоконтрольор при РПУ – Д. Д. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното: На 15.10.2013 год. около 19:10 часа  ІІ-13 разклона за с.Д.Л. и с.Бр. от гр.И. посока гр.Кн., управлява л.а. Шкода „Суперб” с рег.№ ……….., собственост на „Аден-Груп” ООД гр.С., като извършва следното нарушение: водачът се движи с несъобразена скорост с пътните условия /участък от пътя в ремонт/ и се блъска в неподвижно препятствие на пътното платно – купчина с чакъл и пясък, ПТП с материални щети по автомобила. Посочено е още, че с това водача Е. Ю. е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

В обстоятелствената част на процесното наказателно постановление, нарушението е описано по следния начин: „... На 15.10.2013 около 19:10 часа на път 2 клас № 13 като водач на МПС – лек с рег.№ ………..,  ІІ-13 разклона за с.Д.Л. и с.Бр. от И. посока Кн. у-ва л.а. Шкода Суперб ………… собств. на „Аден-Груп” ООД С., като водача се движи с несъобр. скорост с п. у-я (участък от пътя в ремонт) и се блъска в неподвижно препятствие на п.п. купчина с чакъл и пясък. ПТП с мат. щети по а-ла. Водачът не избира скоростта на движение съобразно атм. условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движението и др. обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие.”. Посочено е също така, че с това Е. Ю. виновно е нарушил чл. 20, ал. 2, предложение първо от ЗДвП.

За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, като писмено обективирано волеизявление, следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да има обема на наказателното постановление са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1, т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно – описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановеният от административно-наказващия орган резултат.

Неспазването на така установените нормативни изисквания има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт. Изискването за обосноваване на наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на правата и правно защитените интереси на гражданите и организациите – страни в административно-наказателното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довежда до знанието на адресата съображенията, по които административно-наказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно административно наказание. Това подпомага лицето, чиято юридическа отговорност е ангажирана в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според ЗАНН е такова, че тяхното неизлагане към наказателното постановление съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта.

На първо място, следва да се отбележи обстоятелството, че в мотивната част на оспореното наказателно постановление са възведени факти и обстоятелства, които не се съдържат в АУАН, въз основа на което то е постановено. Тези факти и обстоятелства са следните – „Водачът не избира скоростта на движение съобразно атм. условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движението и др. обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие”. Също така, в НП деянието е квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2, предложение първо от ЗДвП, а в АУАН, деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Освен това, в мотивната част на атакуваното постановление административно-наказващият орган е използвал толкова много съкращения, че на практика е почти невъзможно, да се разбере точното описания на деянието, за което се твърди, че е виновно извършено от Е. Ю. Ясно е, при това положение, че горецитираните части от наказателното постановление и АУАН, въз основа на който е то издадено, не дават задоволително обяснение на въпроса – какво точно деяние и кой точно според административно-наказващия орган нормативен текст е нарушил Ю. В конкретния случай е видно, че според АНО нарушението се свежда до несъобразяване на скоростта с пътните условия, т.е. с релефа, макар че като виновно извършено деяние в обстоятелствената част е посочено още и несъобразяване с условията на видимост, интензивността на движение и още други обстоятелства, които така и не са конкретизирани. Разпоредбата на закона е ясна, категорична и точна. В наказателното постановление трябва да се посочи описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, а също така и законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Това посочване трябва да е конкретно и небудещо съмнение. Изключено е, при това положение, едва в наказателното постановление да се възвеждат факти и обстоятелства, които не са констатирани с АУАН, въз основа на който то е издадено. Както законовата разпоредба, която е нарушена, така и самото деяние, с което се твърди, че е била нарушена, не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност на регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице.

Така констатираните процесуални нарушения, допуснати от страна на административно-наказващия орган, са от категорията на съществените, те опорочават наказателното постановление изцяло и водят до неговата отмяна. В този смисъл са без значение индициите, че лицето, на което е наложено административното наказание, вероятно е разбрало кое е деянието и коя е законовата разпоредба, която е обвинено, че е виновно нарушило. Правоприлагането не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. Само това е достатъчно, за да се отмени наказателното постановление.

Изложеното дотук налага да се приеме, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, без да се обсъждат изложените от жалбоподателя др. доводи. Посоченото нарушение е съществено и не може да бъде отстранено в съдебната фаза на производството.  

По гореизложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че атакуваното НП, макар и издадено от компетентен орган, въз основа на съставен от компетентно лице АУАН, следва да бъде отменено като незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице, което има право да узнае какво точно нарушение се твърди че е извършил.

Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото НП.

 

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 предл. трето от ЗАНН,  съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 719/13 от 30.10.2013 год. на Началника на РУП – Д. Д., с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП на Е. Ю. Ю., ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 100 (сто) лева, за нарушение по чл. 20, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Пл., по реда на Гл. 12 от АПК, в 14-дневен срок от деня на получаване на съобщението, че същото е изготвено.

 

След влизане в сила на решението, административната преписка да бъде върната на РУП – Д. Д., като към делото се приложи копие от същата.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :