Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 18

 

 

                                  Гр.Кнежа,04.03.2014г.

 

 

                  В     И  М  Е  Т  О     Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

  Кнежанският Районен съд в публично съдебно заседание на 03.02.2014г./трети февруари/ през две хиляди и четиринадесета година  в състав :

                                                                                Председател:Пламен Т.

 

  при секретаря К.Д. като разгледа докладваното от съдията НАХД№224/2013г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното :

  М.Т.В. с ЕГН********** *** е предявил въззивна жалба против НП №244 от 25.04.2013г. на Началника на РУП-Долни Дъбник.

 Въззивникът твърди ,че обжалва пред съда в срок процесното НП,с което му е наложена глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1/един/ месец на осн.чл.175,ал.1,т.3,предл.2 от ЗДвП,за това ,че на 07.04.2013г. около 14,05ч. на път 2 клас №13,км91+504,като водач на МПС-лек с рег.№……… при обстоятелства : път II-13 ,км.91+504 к-с „Чекръците”,посока гр.И.,управлява л.а. „Мерцедес” с рег.№………,като водачът не спира на подаден сигнал със стоп палка по образец от униформен служител- нарушение на чл.103 ,предл.2 от ЗДвП. Той счита за незаконосъобразно процесното НП по основание и по размер на наложените санкции като изтъква ,че на посочената дата е управлявал МПС според всички правила за движение по пътищата.

  Въззивникът счита ,че не е нарушил разпоредбата на чл.175,ал.1,предл.2 от ЗДвП ,понеже на съответната дата е пътувал от  гр.Пл. към к-с „Чекръците” и на разклонението към него е завил наляво.Той сочи ,че е имало полицейски патрул  на повече от 200м. по пътя в посока гр.Искър и физически нямало как да види подадения му от тях сигнал със стоп палка,а и не е сигурен той да се е отнасял за него.

 Въззивникът е посочил ,че за това има свидетели Л. С. У. и С. З. Б.

 Според него на осн.чл.39,ал.2 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения ,установени при извършването им,когато това е предвидено в закон или указ,овластените контролни органи могат да налагат на местопрестъплението глоби в размер на 10-50 лева като за наложената глоба се издава фиш.

 Въззивникът счита ,че НП не отговаря на изискванията на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН,тъй като е направено изключително лаконично описание на нарушението и на обстоятелствата ,при които е извършено.

 Съобразно това въззивникът ,счита ,че не е извършил вмененото му нарушение и позовавайки се на маловажността на случая иска от съда да отмени процесното НП в частта  на налагането на глобата и лишаване от право да управлява МПС.

 Въззивникът сочи ,че номерът на АУАН въз основа на който е издадено процесното НП не му съответства,което счита за друго нарушение.

По делото са представени следните писмени доказателства :оригинал и  копия от НП №244/13 от 25.04.2013г. на Началника на  РУБ-Д.Д., АУАН №244/07.04.2013г. и копие от Заповед №I з-1745/ 28.08.2012г. на М-рът на МВР.

Беше разпитан като свидетел по делото актосъставителя М.Т..

Видно от показанията на актосъставителя Т. на предявения му АУАН е бил съставен от него.Това станало ,когато работел на път II-13,километър 91 +504 ,както е записано там заедно с колегата си Ц.Д.Ц.,които е свидетел на нарушението.

 Актосъставителят разказа ,че  от гр.Д. Д. в посока гр.И. се движил Мерцедес с описания рег.номер ,а колегата му Ц. подал на автомобила стоп палка ,за да бъде спрян за проверка. Според актосъставителя автомобилът се движил срещу тях и на около 20 м.след като подал ляв мигач влязъл в паркинга на комплекс „Чекръците”,а те го последвали и той спрял сам.След като поискали на водача  документи му бил съставен АУАН за това ,че не спира на подаден сигнал на патрулен автомобил. Актосъставителят уточни ,че с колегата си Ц. са били застанали на изхода на бензиностанцията,които е в непосредствена близост до комплекс „Чекръците” от страна на бензиностанцията,която по пътя Пл.-гр.И. се пада отляво,а те били отляво на автомобила. Според актосъставителя  нарушителя преди автомобила,с който дежурили направил ляв завой и не е минавал покрай тях.

 По делото не беше разпитан свидетеля по АУАН Ц.,тъй като се заяви от страна на процесуалния представител на въззивника ,че не се държи на неговия разпит. Не бяха доведени в с.з. заявените от въззивника двама свидетели в  жалбата му.

Съдът дава вяра на показанията на актосъставителя Т. ,тъй като ги счита за достоверни,непротиворечиви по между си и по отношение на останалите,събрани по делото доказателства.

Въззивникът чрез процесуалния си представител адв.И. развива доводи ,че не е извършил съответното административно нарушение от субективна страна.

 Въззиваемият  не взема отношение по подадената жалба.

След като се запозна по отделно и съвкупно със събраните по делото писмени доказателства,съдът счита за установена следната фактическа обстановка:

 Видно от показанията на актосъставителя Т.,когато работели на съответната дата на път II-13,километър 91 +504 , заедно с колегата си Ц.Д.Ц.,които е свидетел на нарушението видели ,че от гр.Д. Д. в посока гр.И. се движил Мерцедес с описания рег.номер ,а колегата му Ц. подал на автомобила стоп палка ,за да бъде спрян за проверка. Актосъставителят е категоричен,че автомобилът се движил срещу тях и на около 20 м.след като подал ляв мигач влязъл в паркинга на комплекс „Чекръците”,а те го последвали и той спрял сам, поискали на водача  документи и му бил съставен АУАН за това ,че не спира на подаден сигнал на патрулен автомобил.

 Беше безспорно установено ,че актосъставителя с колегата си Ц. са били застанали на изхода на бензиностанцията,които е в непосредствена близост до комплекс „Чекръците” от страна на бензиностанцията,която по пътя Пл.-гр.И. се пада отляво,а те били отляво на автомобила.

 Въз основа на АУАН №244/07.04.2013г. било издадено процесното НП,с което на въззивника била наложена глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1/един/ месец на осн.чл.175,ал.1,т.3,предл.2 от ЗДвП,за това ,че на 07.04.2013г. около 14,05ч. на път 2 клас №13,км91+504,като водач на МПС-лек с рег.№………. при обстоятелства : път II-13 ,км.91+504 к-с „Чекръците”,посока гр.И.,управлява л.а. „Мерцедес” с рег.№……….,като водачът не спира на подаден сигнал със стоп палка по образец от униформен служител- нарушение на чл.103 ,предл.2 от ЗДвП.

 Беше установено ,че въззивникът с управляваното от него МПС не е минавал до актосъставителя и колегата му,за да бъде спиран със стоп палка по образец от свидетеля по АУАН,а е завил и навлязъл в комплекс „Чекръците” на около 20 метра от мястото на което са застанали. Според съдът ,за да се осъществи състава на визираното в чл.103,предл.2 от ЗДвП административно нарушение от страна на въззивника,последния от обективна страна е следвало да не е спрял на подаден сигнал със „стоп палка” по образец от униформен служител,а от субективна страна да е направил това виновно при условията на пряк умисъл. Обаче ,когато пътят на въззивника с управлявания от него лек автомобил не е минавал покрай патрулния автомобил,а е отбивал преди него не е логично да му бъде подаван сигнал със стоп палка по образец.Все пак дори и да се допусне разширено тълкуване на компетенциите на актосъставителя и колегата му включително да подават стоп сигнали с палка и на автомобили непреминаващи покрай тях с оглед да им извършат проверка,съдът не възприема да е извършено административно нарушение  от въззивника,налагащо санкционирането му с НП.

  Съобразно горното ,съдът счита ,че въззивната жалба е предявена в срок и е допустима. Разгледана по същество ,същата е основателна.

Защото безспорно и категорично се установи от събраните по делото доказателства ,че въззивникът не е извършил от обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение понеже не е минал покрай актосъставителя и колегата му и е напълно възможно ако му е бил подаден сигнал със стоп палка от тях да не е възприел да се отнася за него,както и да не е възприел това с оглед предприетата от него маневра завой на ляво и навлизане в комплекс „Чекръците” на около 20 метра разстояние преди мястото на което е бил спрял патрулния автомобил.

 Обаче дори и да се приеме обратното ще е налице маловажен случай на административно нарушение при който административно-наказващия орган е могъл и е следвало да не налага административни наказания на въззивника.

  Това е така ,понеже според Тълкувателно Решение №1 от 12.12.2007г. на ОС на НК на ВКС на Република България в чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за „маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Приема се,че при тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Изложени са доводи ,че административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност.

 Общото понятие на административното нарушение се съдържа в чл. 6 ЗАНН,но в чл. 28 и чл. 39, ал. 1 ЗАНН законът си служи още с понятията „маловажни” и „явно маловажни” нарушения. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи „маловажните” случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Когато деянието представлява „маловажен” случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган всъщност освобождава от административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност. Изразът в закона „може” не обуславя действие при „оперативна самостоятелност”, а означава възлагане на компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно – при наличие на основанията по чл. 28 ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици. Възприето е,че ако се приеме становището за преценка по целесъобразност, биха се създали условия за неравно третиране на нарушителите в сходни по съдържанието си случаи. Такъв подход би влязъл в противоречие с принципа за равенство на гражданите пред закона, закрепен в чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България.Преценката за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, според която съдът не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото / виж решенията по делата „И. Д. срещу България от 28 април 2005 г, 43578/98, 2005, ЕСПЧ 271, параграфи 45, 47-49, „Шеврол срещу Франция” от 13 февруари 2003, 49636/99, 2003, ЕСПЧ 83, параграфи 76 и 77„Ле Комт, Ван Льовен и Де Майер срещу Белгия” от 23 юни 1981, 6878/75, 7238/75, 1981, ЕСПЧ 3, пар. 51, „Злинсат, спол, С.Р.О. срещу България от 15 юни 2006 г, 57785/00, 2006, ЕСПЧ 627, пар. 73, „Янакиев срещу България” от 10 август 2006 г, 40476/98, 2006, ЕСПЧ 725, параграфи 67 и 68 и др. /.

 Предвид горното като възприема изцяло правните аргументи на ВКС настоящият съдебен състав счита ,че дори хипотетично да се допусне,че въззивника е извършил вмененото му административно нарушение спрямо него ще е налице маловажен случай на административно нарушение с оглед липсата на вредоносен резултат и ниската обществена опасност на същото,предвид което административно наказващият орган е бил длъжен да приложи нормата на чл.28,бук.”а” от ЗАНН по отношение на въззивника ,а не да му налага административни наказания по ЗДвП.

 Въз основа на изложеното ,съдът счита ,че следва да постанови съдебно решение,с което да отмени изцяло процесното НП №244 от 25.04.2013г. на Началника на РУП-Д. Д. като неправилно и незаконосъобразно.

 

                                            Водим от горното, съдът

 

                                           Р    Е    Ш    И  :

 

   ОТМЕНЯВА Наказателно Постановление №244 от 25.04.2013г. на Началника на РУП-Д. Д. като неправилно и незаконосъобразно.

 

   Решението подлежи на касационно обжалване през ПлАдС в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е изготвено.

 

                                                                         Районен съдия :.......................