РЕШЕНИЕ 164

 

гр. Кнежа, 13.09.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на единадесети септември през две хиляди и деветнадесета година,  в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Мая Кончарска,

при секретаря Ивета Ружова,

като разгледа докладваното от съдията Кончарска Гр. дело 812 по описа на съда за 2018 година  и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 99 ЗЗД..

Образувано е по искова молба на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 831030580, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ш. П.“ № **, п.к. 1606, с управител Р. В., чрез пълномощника – юрк. Г.К., срещу С.Т.Р., с адрес: ***, с която се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сума общо в размер на 1 736.34 лв.,  от които: 750 лв.  – неплатена главница по Договор за кредит № 9960418004, 154.74 лв. – такса за експресно разглеждане и 831.60 лв. – наказателна лихва за периода от 03.12.2015 год. до 31.01.2018 год., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендират се деловодни разноски.

В молбата се твърди, че на 19.10.2015 год. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и ответника С.Т.Р. бил сключен договор за кредит с номер 9960418004 по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Посочва се, че съгласно тази разпоредба, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Твърди се, че сключеният договор е бил оформен съгласно разпоредбите на чл. 3 вр. чл. 2 от ЗЕДЕУУ, като процедурата по сключването е подробно описана в Общите условия на „4финанс“ ЕООД и е в съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство. Сочи се, че кредитополучателят подава заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на „Вивус“ на интернет страницата на кредитодателя, от своя страна „Вивус“ предоставят Общите си условия, които кредитополучателят приема заедно със Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация. След подаване на заявката, проект на договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус“. Посочва се още, че кредитополучателят трябва да подпише договора, ако го приема, което се извършва чрез натискане на бутона „Подпиши“ и с което се счита, че се подписват всяка страница от договора и приложимите ОУ. Твърди се, че с подписването на договора за кредит кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията на договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи с кредитора договора за кредит и се съгласява да му бъде преведена сумата по кредита по описана във формуляра за заявка банкова сметка ***. Посочва се още, че съгласно т. 2.2  от ОУ кредитодателят дава право на кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, която гарантира получаването на отговор до 20 мин. от изпращането й, като за използването на услугата се начислява такса за експресно разглеждане, определена спрямо сумата и периода на договора за кредит.

Излагат се твърдения, че в случая страните са сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на Вивус под № 9960418004, явяващ се четвърти по ред договор между тях, за сума в размер на 750 лв., като било заявено и ползването на допълнителната, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката. Твърди се, че кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата – 18.11.2015 год., както и че сумата съгласно заявката на ответника и условията по договора е била отпусната на името на кредитополучателя чрез ИзиПей на 19.10.2015 год.. Сочи се, че съгласно условията по кредита били начислени лихви и такси, а именно договорна лихва в размер на 25.27 лв. за периода от 19.10.2015 год. (датата на отпускане на кредита) до 18.11.2015 год. (падежната дата на кредита)  и такса за експресно разглеждане в размер на 154.74 лв. Твърди се, че на основание и съгл. т.11.1 от ОУ ответникът се е възползвал от възможността за удължаване на срока за връщане на кредита, след заплащане на такса по сметка на кредитодателя преди датата на падежа и срокът за връщане бил удължен, с нова падежна дата – 02.12.2015 год. Твърди се, че кредитополучателят не е погасил дължимите суми и с настъпването на падежа е изпаднал в забава от деня следващ падежа, а именно 03.12.2015 год. Твърди се още, че от тази дата, съгласно клаузите на договора и т. 13.3 от ОУ, „4финанс“ ЕООД (Вивус) е започнало да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ – 10.01 % към договорния лихвен процент, посочен в специалните условия на договора за кредит (в конкретния случай – 40.99% ) върху неизплатената главница за периода на просрочието. Посочва се още, че от страна на „Вивус“ били изпратени три  напомнителни писма до длъжника – ответник, съдържащи информация за просрочения кредит – актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва, всяко от които било таксувано по 10 лв. за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател, но въпреки отправените покани ответникът не е погасил дължимите по кредита суми.

Твърди се, че на 01.02.2018 год. „4финанс“ ЕООД, в качеството си на цедент, е сключило с „Кредитреформ България“ ЕООД, като цесионер, Договор за прехвърляне на вземания с № BGF-2018-005/ 01.02.2018 год., по силата на който цедентът е прехвърил на цесионера вземанията по договор № 9960418004, както следва: главница – 750 лв., договорна лихва – 25.27 лв., такса за експресно разглеждане – 154.74 лв., наказателна лихва – 831.60 лв. за периода 03.12.2015 год. - 31.01.2018 год., отписани такси за събиране (3 бр. писма) – 30 лв., които вземания са подробно описани в Приложение № 1 към Договора за цесия. Посочва се, че по силата на сключения договор за цесия цесионерът изрично е упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за прехвърляне на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията по чл. 99, ал.3 ЗЗД, ищецът е изпратил уведомление за цесията до ответника, чрез препоръчана пощенска пратка, върната с отметка „Преместен“. Към ИМ е приложено уведомление за извършената цесия. Ищецът твърди, че от сключването на договора за цесия до настоящия момент забавата на ответника продължава и с оглед всичко изложено по-горе, моли съда да го осъди да заплати сумата от 1 736.34 лв., от които 750 лв. главница по Договор за кредит  № 9960418004, 154.74 лв. – такса за експресно разглеждане и 831.60 лв. наказателна лихва за периода от 03.12.2015 год. до 31.01.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на ИМ да окончателно изплащане на вземането.

Представени са писмени доказателства.

С ИМ е направено доказателствено искане за привличане на трето лице – помагач на ищеца, а именно „4финанс“ ЕООД (Вивус) – гр. С. и съдът е допуснал до участие в процеса ю.л.    

С определение от 24.04.2019 год., на основание чл. 47, ал.6 от ГПК съдът е назначил на ответника по делото особен представител – адв. В.К. от Плевенска АК.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК от особения представител е депозиран писмен отговор на молбата, с който се изразява становище за неоснователност на така предявения иск. Особеният представител счита, че не са представени доказателства, че ответникът е получил паричен кредит в претендирания размер въз основа на сключен договор с  „4финанс“ ЕООД, както и че не е бил уведомен за прехвърлянето на вземането. С оглед на това, моли иска да бъде отхвърлен изцяло. В условия на евентуалност, особ. представител моли да бъдат отхвърлени претенциите на ищеца за заплащане на наказателна лихва в размер на 831.60 лв. и такса за експресно разглеждане в размер на 154.74 лв., поради прекомерност и противоречие с морала и добрите нрави. Не са представени писмени доказателства и не са направени доказателствени искания.

В едномесечния срок не е постъпил писмен отговор на ИМ от „4финанс“ ЕООД (Вивус) – гр. С..

ИЩЕЦЪТ – редовно призован, в съдебното заседание не изпраща представител. В депозирано по делото писмено становище чрез юрк. Г.К., с представено пълномощно, излага подробни доводи в подкрепа на твърденията, че ответникът е бил в облигационни отношения с третото лице – помагач, че е получил паричен заем в претендирания размер, като е ползвал услуга за експресно разглеждане и че същият е бил уведомен за извършената цесия. Относно исковата претенция за наказателна лихва излага съображения, че същата е била уговорена между страните и че не е прекомерна, нито клаузата за неустойка е нищожна. В заключение, моли предявеният иск да бъде уважен изцяло като основателен и доказан, като бъдат присъдени и направените деловодни разноски, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

ОТВЕТНИКЪТ – редовно призован по реда на чл. 47, ал.6 ГПК, се представлява в о.с.з. от особения представител – адв. В. К. от ПлАК. Същият поддържа отговора на ИМ и моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Алтернативно, да отхвърли предявения иск за заплащане на наказателна лихва върху главницата в размер на 831.60 лв., поради прекомерност или като клауза, противоречаща на добрите нрави и морала.

Третото лице-помагач – р. пр., не се представлява.  

Съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

От фактическа страна:

С исковата молба са представени като писмени доказателства: договор за кредит № 9960418004/ 19.10.2015 год. и Общи условия на договора за кредит; разписка за извършено плащане с номер 2000000091230533 от 19.10.2015 год. за сумата от 750.00 лв.; договор за прехвърляне на вземания № BGF2018-005/ 01.02.2018 год. и Приложение № 1 към него заедно с потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018 год., пълномощно на ищеца по чл. 99 ЗЗД и уведомление за прехвърляне на вземания, ведно с известие за доставяне.

Видно от представените писмени доказателства ответникът, в качеството си на кредитополучател, е сключил с „4финанс“ ЕООД, като кредитор, Договор за кредит, по силата на който на 19.10.2015 год. кредиторът е предоставил на ответника С.Р. парична сума в размер на 750 лв. за срок от 30 дни, при лихвен процент – 40.99%, годишен процент на разходите (ГПР) – 49.7% и 154.74 лв. – такса за експресно разглеждане, или общо дължима сума 930.01 лв. Срокът за връщане на сумата бил на дата 18.11.2015 год.

Приложени са  Общи условия, неразделна част от договора за кредит. Съгласно тях, договорът се счита за сключен на датата на потвърждаването му по електронната поща на кредитора и извършването на паричния превод, след като предварително кредитополучателят го е приел на началната страница на vivus.bg или го е подписал на хартиен носителПриета е разписка за извършено плащане № 2000000091230533 от 19.10.2015 год., видно от която на С.Т.Р. е преведена от кредитодателя сума в размер на 750.00 лв., чрез системата за електронни плащания EasyPay.

С договор за прехвърляне на вземания  от 01.02.2018 год.  4Финанс“ ЕООД е прехвърлило на Кредитреформ България ЕООД свои вземания, индивидуализирани в Приложение № 1сред които и вземанията по договора за кредит на ответника, под № 181 в приложението. По делото е представено уведомление  за извършената цесия, изпратено на адреса на длъжника, посочен в договора и върнато с отбелязване „преместен“ на 12.03.2019 год.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата. Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на облигационно правоотношение, по силата на което да възниква задължение за изпълнение; пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника; реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно.

По делото са представени договор за кредит № 9960418004/ 19.10.2015 год. и ОУ към него, Приложение № 1 към договор за прехвърляне на вземания между „4финанс” ЕООД (Вивус), в качеството на цедент и „Кредитреформ България” ЕООД, като цесионер, уведомление за прехвърляне на вземания, от които се установява задължение  в размер на 750 лева. Ответникът не ангажира доказателства за заплащане на тази сума.

Кредитодателят е предоставил реално на кредитополучателя сумата от 750 лева, което се доказва от приетата разписка за плащане. Не се спори, че ответникът не е заплатил на падежа задълженията си по кредита. Макар да не са представени доказателства за направените искания от страна на ответника за удължаване на срока на договора, не се оспорва изложеното в исковата молба, поради което съдът приема, че крайният срок на договора е изтекъл на 02.12.2015 год. Не се оспорва и твърдението за експресно разглеждане на искането за кредит, поради което се дължи начислената съгласно Общите условия такса експресно разглеждане в размер на 154.74 лв.

При получаване на сумата по кредита ответникът се е задължил да заплати договорна (възнаградителна) лихва , за което е уговорен ГЛП от 40.99%  и  ГПР от 49,7%. Ищецът претендира заплащане на наказателна лихва, доколкото кредитът не е погасен на падежа, която съгласно т. 13.3 от ОУ е формирана чрез надбавка в размер на ОЛП определен от БНБ – 10,01%, към договорения лихвен процент, или възлизаща на 51%. От доказателствата по делото се установява, че ищецът има качеството на цесионер по договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2018 год., като вземането срещу ответника е надлежно описано в Приложение № 1 към договора. Съдът счита, че уведомлението за извършената цесия е стигнало до длъжника с получаване на исковата молба, доколкото видно от изпратеното на адреса му уведомление, същото се е върнало поради преместване на адресата и в договора за кредит не е уговаряно  фингирано връчване. При липса на плащане от страна на ответника на датата на падежа – 02.12.2015 год., съдът приема, че същият дължи изискуемата главница в размер на 750 лева, както и начислената такса за експресно разглеждане на кредит в размер от 154.74 лв., на основание т. 2.2. и т. 2.4 от ОУ.  Ето защо исковите претенции в тази им част са основателни и следва да бъдат уважени.

В случая е налице възражение от ответната страна за нищожност на клаузата, с която е договорен размер на наказателната лихва, поради накърняване на добрите нрави и морала. Съдът, който е задължен служебно да следи за нищожност, намира, че клаузата, с която е договорен размерът на наказателна лихва е нищожна на основание чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законодателят е придал правно значение, доколкото с тях се ограничава приетата от чл. 9 ЗЗД свобода на договарянето и накърняването им има за последица прогласяването на такива клаузи за нищожни. Целта е да се защити икономически по-слабият субект в облигационната връзка, за което са въведени и съответните защитни механизми от ЗЗП и ЗПК. Трайната съдебна практика приема, че при обезпечени кредити може с цел печалба да се уговаря възнаградителна лихва в двукратния размер на законната лихва, а при необезпечени кредити, какъвто е и процесният случай, до трикратния размер на законната лихва. Лихви, уговорени над този размер накърняват добрите нрави, като това важи и за лихвата за забава. В този случай се дължи само размерът на законната лихва /вж. Определение № 901/ 10.07.2015 год. по д.№ 6295/ 2014 год. на ВКС, ГК, четвърто г.о/. Видно е от договора за кредит, че размерът на годишната лихва е 40,99% , което надхвърля трикратния размер от 30,03%  при размер на законната лихва за 2015 година 10 пункта над ОЛП на БНБ, или 10,01 %. Следователно клаузата, с която е договорен ГЛП от 40.99% е нищожна, като противоречаща на добрите нрави. Нищожна е и клаузата, с която е установен механизмът на изчисляване на наказателната лихва, която е 51% и надвишава повече от три пъти размера на законната лихва. Размерът  следва да се редуцира до дължимост на лихва за забава за съответния период в размер на законната лихва – 10,01%. При това положение иска за присъждане на наказателна лихва в размер на 831.60 лв. за периода 03.12.2015 год. – 31.01.2018 год. е основателен и доказан до размера от 164.83 лв., като за разликата до пълния претендиран размер от 831.60 лв., или за сумата от 666.77 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.

Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.12.2018 год., до окончателното й изплащане, предвид петитума на иска и разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД.

При този изход на делото разноски се дължат съобразно правилото на чл. 78, ал.1 от ГПК, т.е. съобразно  уважената част от предявените искове. Ответникът следва да заплати на ищеца направените пред настоящата съдебна инстанция разноски за държавна такса, депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение в размер на 406.55 лв. 

 

Мотивиран от гореизложените съображения, Кнежанският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 99 ЗЗД С.Т.Р., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 831030580, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ш. П.“ № **, п.к. 1606, представлявано от Р. В. – управител, чрез пълномощника – юрк. Г.К., сумата от 750.00 лв. (седемстотин и петдесет лева и 0 ст.) – неплатена главница по Договор за кредит № 9960418004/ 19.10.2015 год., сумата от 154.74 лв. (сто петдесет и четири лева и 74 ст.) – такса за експресно разглеждане, сумата от 164.83 лв. (сто шестдесет и четири лева и 83 ст.) – наказателна лихва за периода от 03.12.2015 год. до 31.01.2018 год., като за горницата над тази сума да пълния претендиран размер от 831.60 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен, законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.12.2018 год., до окончателно изплащане на вземането.

 

Присъдените суми могат да бъдат внесени по сметка на ищеца:

IBAN: ***,  BIC: ***   „Банка ДСК“ ЕАД.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК С.Т.Р., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 831030580, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ш. П.“ № **, представлявано от управителя Р. В., сумата от 406.55 лв. (четиристотин и шест лева и 55 ст.) – деловодни разноски.

 

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач – „4финанс“ ЕООД (Вивус) – гр. С..

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните за изготвянето му.

 

                                                     СЪДИЯ в Районен съд: