Р    Е    Ш    Е    Н   И    Е   № 188

 

                            гр.КНЕЖА.  02 . 12 . 2016 г.

                                          

                    В    И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

                     КНЕЖАНСКИЯ  РАЙОНЕН СЪД  в открито заседание проведено  на  първи декември две хиляди и шестнадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А . АНТОНОВ

 

при  секретаря : С. Х.

    Като разгледа докладваното от районния съдия  гр.дело 479 за 2016 г.по описа на съда за да се произнесе взе предвид следното:

И.М.Ф., с ЕГН **********,*** е предявил ПРОТИВ: фирма „Бомар Трейд“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Кн., ул.“Т.К.“ № .., с ЕИК 114638892, представлявано от управителя С.М.Б., иск с правно основание: чл.357 и сл. от  КТ и интерес на иска – 900 лева.

  С молбата са представени следните писмени доказателства : Извлечение за актуално състояние на ответната страна; Трудов договор №31/ 10.05.2012г.; Извлечение от трудовата книжка на ищеца; Заповед №9/15.06.2016г.

    В срока по чл.131 от ГПК ответната страна  представи писмен отговор по исковата молба в който оспорва иска и излага своите съображения, както и прилага заверен препис от трудовото досие на ищеца.

    В исковата молба ищеца твърди , че бил назначен на работа към ответната фирма „Бомар Трейд “ ЕООД, е ЕИК- 114638892 на длъжност - оператор на моторизирани съоръжения в земеделието код по НКПД 83412006. От работа бил освободен на 15.06.2016г със  Заповед № 9 /15.06.2016г. Ищеца твърди, че за периода от 01.05.2016г. до 15.06.2016г. когато е изпълнявал задълженията си по трудовото правоотношение ответната страна не му е изплатила полагащото ми се трудово възнаграждение за този период от време до уволнението му което е общ размер на 780 лева.

Искането е съдът да постанови съдебно решение, с което да осъди ответната страна да му заплати сумата от 780 лева,  представляваща полагащо му се и неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.05.2016г. до 15.06.2016г. когато е бил на работа, както и законната лихва ,считано от завеждане на исковата ми молба до окончателното и изплащане и направените деловодни разноски.

    Ответното дружество в отговора си по чл.131 от ГПК признава, че между тях и ищеца е било налице трудово правоотношение , което е прекратено на 15.06.2016г. поради налагане на дисциплинарно наказание уволнение на ищеца. Признават се и вземанията на г-н И.Ф. в общ размер на 780 лева, но на основание чл.221, ал.2 от КТ се прави възражение за прихващане от вземанията на ищеца в размер на 662 лева.

   Съдът като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност , и по вътрешно убеждение съгласно чл. 235 , ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

От представените по делото писмени доказателства е безспорно, че между страните по настоящото дело е имало трудово правоотношение, прекратено на 15.06.2016г със  Заповед № 9 от 15.06.2016г. Ответната страна признава вземанията на ищеца в размер на 780 лева, произлизащи от неизплатени трудови възнаграждения. В хода „по същество“ процесуалния представител на ищеца – адвокат С.П.Я. признава възражението на ответното дружество за прихващане на обезщетение на една брутна заплата в размер на 662 лева, на основание чл.221, ал.2 от КТ. Размера на претендираната сума е 118 лева, както и деловодните разноски по делото, тъй като се касае за трудов спор.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът прие следното: Безспорно е, че между страните по делото  е съществувало валидно трудово правоотношение, което е прекратено на основание чл.330, ал.2 , т.6 КТ, като за периода 01.05.2016г. до 15.06.2016г. на ищеца не е изплатено полагащото му се трудово възнаграждение. Касае се за положен труд по трудово правоотношение който е възмезден - чл.242 КТ и  съгласно чл.128 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положеният от тях труд и да заплаща уговореното възнаграждение за извършената работа.

Уточнено е ,че трудовия договор се сключва между работника и работодателя преди постъпването на работа и е в писмена форма. Едно от основните задължения на работодателя, като страна по трудовия договор е да заплаща уговореното възнаграждение за извършената работа по трудовото правоотношение/ чл.128 ал.2 от КТ/. В конкретният случай правата и задълженията между страните са уговорени съгласно императивните разпоредби на чл.63 КТ отнасящи се и до  размера на трудовото възнаграждение.

Съдът счита за основателни възраженията на ответната страна с правно основание чл.221, ал.2 от КТ, предвид основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. Безспорно е, че брутното трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 662 лева и след направеното прихващане с неговите вземания от трудови възнаграждения, следва ответното дружество да бъде осъдено да му заплати сумата от 118 лева. Иска в останалата му част до размера на 780 лева следва да се отхвърли като неоснователен.

Налице е интерес от завеждането на искът тъй като са налице законови предпоставки - дължимо, отработено, но неизплатено трудово възнаграждение  и  работодателят отказва да изплати трудовото възнаграждение в пари/ чл.269 ал.1 КТ/.

Предвид признаването от ответната страна на иска в размер на 118 лева и приемане от ищеца за основателно прихващането като обезщетение  за срока на предизвестие, следва иска да бъде уважен до размера на 118 лева.

С оглед изхода на делото, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца 300 лева – направени от него разноски по делото за възнаграждение на процесуалния представител, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, както и да заплати държавна такса в размер на 4,72 лева. Разноските следва да се присъдят в пълен размер, тъй като в Заповед № 9 /15.06.2016г. ответното дружество не  коментира разпоредбата на чл.221, ал.2 от КТ- удръжка от трудовото възнаграждение на  ищеца при дисциплинарното му уволнение на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение. Това неконкретизиране на удръжки и остатъци за изплащане в заповедта за уволнение е довело до предявяване на настоящият иск.

    Водим от горното съдът ,

 

                                     Р     Е     Ш     И  :

 

  ОСЪЖДА фирма „Бомар Трейд“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Кн., ул.“Т.К.“ № , с ЕИК 114638892, представлявано от управителя С.М.Б., да заплати на И.М.Ф., с ЕГН **********,***, сумата от 118 лева, ведно със законната лихва, законната лихва ,считано от завеждане на исковата ми молба до окончателното и изплащане считано от 05.10.2016г. до окончателното й изплащане, като иска до размера на 780 лева ОТХВЪРЛЯ , като неоснователен.

  ОСЪЖДА фирма „Бомар Трейд“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Кн., ул.“Т.К.“ № , с ЕИК 114638892, представлявано от управителя С.М.Б., да заплати на И.М.Ф., с ЕГН **********,***, направените от него деловодни разноски в размер на 300 лева.

 ОСЪЖДА фирма „Бомар Трейд“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Кн., ул.“Т.К.“ № 12, с ЕИК 114638892, представлявано от управителя С.М.Б., да заплати на Районен съд гр.Кн. сумата от 4,72 лева – държавна такса.

Решението може да се обжалва пред ПлОС в 14-дневен срок  от получаване на съобщението  .

 

                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :