Р Е Ш Е Н И Е   171

 

                                      гр. Кнежа, 06.12.2016 год.

 

Кнежанският районен съд в открито съдебно заседание проведено на шестнадесети ноември  две хиляди и шестнадесета година  , в следния състав:

                                                                 Председател: Антон Антонов

 

при секретаря: С. Х.

разгледа докладваното от съдията  дело № 386  по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по искова молба предявена от „Топлофикация Плевен“ с ЕИК/Код по БУЛСТАТ 114005624 със седалище и адрес на управление гр.Пл., Източна индустриална зона №…, представлявано от Й. В. В., чрез юрисконсулт Ц.И.В. , ПРОТИВ : В.Т.Р., с ЕГН ********** *** , с която е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК и обща  цена на исковете – 814,09 лева .

    В срока по чл.131 от ГПК  ответника не  представи писмен отговор , както не се яви и в съдебно заседание.

    По делото се представиха и бяха приети следните писмени доказателства : ч.гр.д.№271/2016г. по опис на РС-Кн. ; съобщение от „Топлофикация – Пл.“ АД във в.“Посоки“ и служебно е приложено ч.гр.д.№271/2016г. по описа на КРС.

    От събраните по делото доказателства съдът счита за установено следното : На 25.05.2016г. ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК  срещу ответника по настоящото дело – В.Т. Р. за сумите: главница от 6154,93лева  за периода 01.02.2002г.-30.04.2016г.,лихва върху главницата от 5599,23 лева от 01.04.2002г. до 14.05.2016г. ,ведно със законната лихва върху главницата от 25.05.2016г. до окончателното й изплащане,направените деловодни разноски в размер на 235,08 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180 лева. С определение №301/16.06.2016г. постановено по ч.гр.д.№ 271 от 2016г. по описа на РС-Кн. искането е уважено. В срока по чл.414 от ГПК ответника е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което съдията докладчик по ч.гр.дело 271  дал указания на ищцовото дружество да предяви иск относно вземането си в месечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Дружеството изпълнило тези указания и внесло в РС-Кн. настоящата искова молба с която иска съдът да се произнесе с решение с което признае за установено по отношение на В.Т.Р. с ЕГН **********,***, че дължи на „Топлофикация Плевен“ с ЕИК/Код по БУЛСТАТ 114005624 със седалище и адрес на управление гр.Пл.,Източна индустриална зона №…,представлявано от Й. В. В.,представляван от юрисконсулт Ц.И.В. сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 814,09 лева, от която 716,46 лева – главница, представляваща стойността на неизплатената топлинна енергия за периода от 01.04.2013г. до 30.04.2016г. и 97,63 лева лихва за забава от 03.06.2013г. до 14.05.2016г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 271/2016г. по описа на КжРС – 25.05.2016г. до окончателното изплащане на сумите и направените деловодни разноски – държавна такса – 67,44 лева и 360 лева юрисконсултско възнаграждение.

В исковата молба е направено искане с правно основание чл.219, ал.1 от ГПК за привличане като трето лице „НЕЛБО“ ЕАД, с адрес в гр.С., която фирма извършва дяловото разпределение на топлинната енергия на адреса на ответника. Това искане не се подържа в молбата на ищеца от 03.11.2016г. касаеща провеждането на първото съдебно заседание на 16.11.2016г. на което не се явиха страните или техни представители, поради което съдът не се произнесе по нея, като счете делото за изяснено от фактическа страна.

По  ч.гр.д.№ 271/2016г. по описа на РС-Кн. ответника е направил възражение в смисъл, че настоява съдът да отпише задълженията му към Топлофикация- Плевен ЕАД до 2013г. включително поради давност, а останалите сметки са незаконно определени, защото са на базата на прогнозни резултати, които не могат да се докажат поради липса на топломери в жилището му. Посочва , че през 2006г. са му пломбирани водомерите и свалени радиатори от служители на дружеството „Топлофикация-Плевен ЕАД“ и начислената от тях такса сгради и инсталация е незаконна, защото е нарушена разпоредбата на Европейската директива 2006/32/ЕС.

    За тези свои твърдения ответника не ангажира никакви доказателства, не представи писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК и не се яви в съдебно заседание за да мотивира възраженията си.

Предвид представените писмени доказателства съдът счита иска за основателен и доказан до размера посочен в исковата молба при следните съображения: Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК. В производството по чл. 422 от ГПК съдът е длъжен да  установи дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение.  Безспорно , е че ищцовото дружество е активно лигитимно да предяви настоящият иск, като неговият размер от посочения в заявлението по ч.гр.дело № 271/2016г. по описа на РС-Кн., е редуциран до претенция за неизплатената топлинна енергия за периода от 01.04.2013г. до 30.04.2016г. Претенциите му произтичат от възникнали облигационни отношения с ответника по силата на Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-Плевен“ ЕАД /ДВ, бр.54/17.07.2012г./ - чл.153,ал.1 и чл.150, ал.1 от тези условия.

  При така изложените съображения съдът счита , че следва предявеният иск да се уважи , като основателен и доказан, както и направените разноск по настоящото дело.

    Водим от горното съдът ,

 

                                              Р    Е    Ш   И  :

 

    ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК , че към 25.05.2016 година в полза на „Топлофикация Плевен“ с ЕИК/Код по БУЛСТАТ 114005624 със седалище и адрес на управление гр.Пл., Източна индустриална зона №, представлявано от Й. В. В., чрез юрисконсулт Ц.И.  съществува вземане против: В.Т.Р., с ЕГН **********,*** общ размер на 814,09 лева, от която 716,46 лева – главница, представляваща стойността на неизплатената топлинна енергия за периода от 01.04.2013г. до 30.04.2016г. ; 97,63 лева лихва за забава от 03.06.2013г. до 14.05.2016г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 271/2016г. по описа на КРС – 25.05.2016г. до окончателното изплащане на сумите и направените деловодни разноски – държавна такса – 67,44 лева и 360 лева юрисконсултско възнаграждение.

    Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПлОС в 14-дневен срок от връчването му на страните .

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :