РЕШЕНИЕ № 196

 

гр. Кнежа, 22.12.2016 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на седми декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Мая Кончарска,

при секретаря К.Д.,

като разгледа докладваното от съдията Кончарска Гр. дело № 300 по описа на съда за 2016 година  и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.

Пред съда е представена искова молба от заявителя по Ч. Гр. дело № 201 по описа за 2016 год. на РС Кн. МБАЛ КНЕЖА“ ЕООД, с ЕИК 106510662, със седалище и адрес на управление: гр. Кн., ул. „М. Б.“ № , представлявано от В.П.Л. – Прокурист, против Д.В.Д., с ЕГН **********, с адрес *** – длъжник по с. дело, за сумата от 4 537.77 лв., за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 226/ 04.05.2016 год. по горепосоченото ч. гр. дело, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.05.2016 год., до изплащане на вземането. Претендират се деловоди разноски, в т.ч. направени в заповедното производство.

Направено е искане на осн. чл. 219, ал.1 от ГПК за допускане до участие в процеса на трето лице, а именно Община КН., с ЕИК 000193243, със седалище и адрес на управление: гр. Кн., ул. „М. Б.“ № , представлявана от И. П.Л. – Кмет, като страна по договор за контрол върху дейността на „МБАЛ – Кн.“ ЕООД с № 168/ 31.08.2012 год. и Анексите към договора,  което да помага на ищцовата страна.

С молбата са представени писмени доказателства по опис и документ за довнесена д.т. по сметка на КРС.  По делото е приложено и Ч.Гр. дело № 201/ 2016 год. по описа на Районен съд – гр. Кн.

Съдът е разменил книжата и в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на ИМ от ответника Д.В.Д., чрез пълномощника – адв. Ц.С. ***, с представено пълномощно, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Ответникът оспорва иска както по основание, така и по размер, като твърди добросъвестност по отношение на получените на правно основание суми, представляващи възнаграждение за изпълнение по сключен, в качеството му на физическо лице,  договор за контрол на ищцовото дружество. Едновременно с това, прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на исковата претенция за периода от м. септември 2012 год. до м. май 2013 год., вкл. Счита, че част от представените с ИМ доказателства са неотносими към спора, а искането за привличане на трето лице – Община Кн. е преждевременно и неоснователно. В заключение, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло иска като неоснователен и недоказан. Представя писмени доказателства по опис.

В срок е постъпил писмен отговор и от Община Кн., с който е взето становище за основателност на така предявения иск, с изложени подробни доводи в подкрепа на това. Представени са писмени доказателства по опис.

С определение в з.с.з. от 26.08.2016 год. съдът е допуснал на основание чл. 220 от ГПК до участие в процеса Община КН., с ЕИК 000193243, със седалище и адрес на управление: гр. Кн., ул. „М. Б.“ № , представлявана от И. П.Л. – Кмет,  като трето лице – помагач на страната на ищеца.

 

ИЩЕЦЪТ МБАЛ КН.“ ЕООД гр. Кн. – редовно призован, в съдебното заседание се представлява от адв. С.Ч. от Пл. АК, с представено по делото пълномощно. Процесуалният представител поддържа исковата молба, позовава се на писмени доказателства. В хода по същество, моли съда да се произнесе с решение, с което да уважи изцяло предявения иск, като бъдат присъдени направените както в заповедното, така и в исковото производство деловодни разноски.

Допълнително по делото са представени от ищцовата страна писмени бележки /вх.№ 2318/ 08.12.2016 год./, с които са изложени доводи по съществото на спора.

ОТВЕТНИКЪТ Д.В.Д. – редовно призована, в о.с.з. се представлява от пълномощника – адв. Цв. С. от Вр. АК. Процесуалният представител оспрова иска и моли съда да се произнесе с решение, с което да го отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан. Алтернативно, прави възражение за изтекла погасителна давност за част от претендираната сума, конкретизирана в заключението на вещото лице. Претендират се деловодни разноски.

ТРЕТОТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ ОБЩИНА КН., чрез юрк. С.У., с представено по делото пълномощно, изразява становище за основателност на иска с оглед събраните по делото доказателства и моли съда да постанови решение, с което да уважи исковата претенция на лечебното заведение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност,  и по вътрешно убеждение съгласно чл. 235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

По допустимостта на иска:

Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан.

От представените като доказателства по делото – Решение № 137 по Протокол № 19 от заседание на 30.08.2012 год. на Общински съвет – гр. Кнежа и Договор за контрол върху дейността на „МБАЛ Кн.“ ЕООД № 168/ 31.12.2012 год., сключен между С. Т. Ш. – Кмет на Община Кн. и Д.В.Д., в качеството й на кантрольор на „МБАЛ Кн.“ ЕООД, Анекс № 123/ 27.06.2013 год. към договор за контрол в/у дейността на „МБАЛ Кн.“ № 168 от 31.08.2012 год. и Анекс № 115 от 11.08.2014 год. към същия Договор, както и от приложеното Ч.Гр. дело 201 по описа за 2016 год. на РС – Кн.  се установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

По основателността на иска:

Предявен е положителен установителен иск, намиращ правното си основание в чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПКза установяване дължимостта на вземане по Договор за контрол върху дейността на „МБАЛ Кн.“ ЕООД с № 168 от 31.12.2012 год., за което вземане на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която длъжникът – ответник в настоящото производство е възразил в законоустановения срок.

В исковата молба ищецът твърди, че с решение № 137 по Протокол № 19 от заседание на 30.08.2012 год. Общински съвет – Кнежа е определил лицето Д.Д. за контрольор върху дейността на „МБАЛ Кн.“ ЕООД. Със същото решение ОбС е утвърдил проект на договор за контрол върху дейността на „МБАЛ Кн.“ ЕООД, със следната клауза /т.8 (1) от договора/: „Дружеството се задължава да заплаща ежемесечно на контрольора възнаграждение в размер на една минимална заплата за страната“ и упълномощил Кмета на Община Кн. да сключи договора. Твърди се, че между Кмета на Община Кн. и ответника Д.В.Д., в качеството й на контрльор, е бил сключен Договор с номер 168 от 31.08.2012 год. за контрол върху дейността на ищцовото дружество, по силата на който Д. е осъществявала контрол върху дейността на лечебното заведение, за което е получавала от бюджета на същото ежемесечно възнаграждение в размер на една минимална работна заплата. Твърди се, че последвали редица решения във връзка с дейността на общинското дружество, с едно от които е бил изменен срока на сключения с ответника договор за контрол, а именно до издължаване на заема от 300 000 (триста хиляди) лева на Общината, както и че с Анекс № 115 от 11.08.2014 год. към Договора страните се договорили контрольорът да извършва дейността безвъзмездно. Изложени са твърдения, че в периода, в който ответникът е изпълнявал функциите на контрольор върху дейността на ищеца, е заемал и длъжността директор на Дирекция „Обща администрация“ при Общинска администрация – Кн. и съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.3 от Закона за държавния служител, Д.Д. не е имала право да получава възнаграждение като контрольор. Твърди се, че в качеството си на държавен служител същата е била запозната с посочената правна норма, но въпреки това недобросъвестно и неправомерно – при липса на правно основание, за периода от 31.08.2012 год. до 28.02.2014 год. в качеството си на контрольор е получила като възнаграждение сума общо в размер на 4 537.77 лв. Посочва се, че това обстоятелство е било отразено и в Одитен доклад № ОАУ – 14-03/ 11.08.2014 год., изготвен от гл. вътрешен одитор и мл. вътрешен одитор при Общинска администрация – Кн., а именно че лечебното заведение неправомерно изплаща възнаграждение на контрольора в размер на една МРЗ за страната. С оглед изложеното ищецът счита, че ответникът му дължи връщане на получените суми общо в размер на 4 537.77 лв., представляващи възнаграждение за осъществявания от него контрол върху дейността на дружеството. Счита, че вземането му съществува и е изискуемо от ответника, ведно с лихвата за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК 04.05.2016 год.

Съдът, след преценка доводите на ищеца, становището на ответника и третото лице-помагач, и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От представените като доказателства по делото: Препис-извлечение по Протокол № 19 от заседание на ОбС – Кн., проведено на 30.08.2012 год., т. първа от дневния ред  и Договор за контрол върху дейността на „МБАЛ Кн.“ ЕООД № 168/ 31.12.2012 год., сключен между С. Т. Ш. – Кмет на Община Кн. и Д.В.Д., в качеството й на кантрольор на „МБАЛ Кн.“ ЕООД, съдът констатира, че Община Кн., като собственик на „МБАЛ Кн.“ ЕООД – търговско дружество с общинско участие в капитала, от името на дружеството е възложила, а ответинкът се е задължил да следи за спазване клаузите на договора за управление от управителя на дружеството, да осъществява контрол при опазване на имуществото на дружеството и дава отчет пред Общински съвет Кнежа, с право да получи възнаграждение при условията и сроковете, установени в договора. Съгласно чл. 7 контрольорът – ответник в настоящото производство, се е задължил да извършва дейността, считано от 01.09.2012 год. до 01.07.2013 год., а дружеството – ищец да заплаща ежемесечно на контрольора възнаграждение в размер на една минимална работна заплата – чл. 8 (1) от Договора. Неразделна част от договора е решението на ОбС – Кн. за избор на контрольор и за сключване на договор за контрол върху дейността на ищцовото дружество.

От представения и приет по делото Анекс № 123/ 27.06.2013 год. към Договор за контрол върху дейността на „МБАЛ Кнежа“ ЕООД № 168 от 31.03.2012 год., сключен между кмета на Община Кн. и отв. Д.Д., се установява, че крайният срок на договора за контрол (01.07.2013 год.) е бил изменен, а именно до издължаване на заема от 300 000 лв. на Общината.     

От представената и приета по делото справка за изплатените възнаграждения и осигуровки от „МБАЛ Кн.“ ЕООД на Д.В.Д. съгласно договор за контрол от 31.03.2012 год. е видно, че за периода м. септември 2012 год. – м. февруари 2014 год. на същата е била начислена сума РЗ общо в размер на 4 537.77 лв.

Представени са длъжностни характеристики на длъжностите Директор дирекция „Обща администрация и местни приходи“ от 20.05.2011 год. и Директор на дирекция „Обща администрация“ от 01.10.2013 год., подписани от ответника  и Одитен доклад № ОАУ – 14.03 от 2014 год. за извършен вътрешен одит на финансово-счетоводната дейност на „МБАЛ Кн.“ гр. Кн., за периода 01.01.2013 год. – 31.12.2013 год., изготвен от гл. вътрешен одитор /ВО/ Петя Петрова-Трънска и мл. ВО Петя Писъшка. Видно от доклада, при извършения одит на ищеца е било констатирано, че съгл. решение № 137/ 30.08.2012 год. на ОбС – Кнежа е сключен договор за контрол върху дейността на лечебното заведение и е определено възнаграждение на контрольора в размер на една МРЗ за страната. Констатирано било още, че лицето, което извършва контрол е държавен служител и няма право на възнаграждение съгласно чл. 7, ал.3 от Закона за държавния служител. Установено било и, че през 2013 год. възнаграждението на контрольора е включено в разплащателната ведомост на дружеството, за което няма основания, тъй като не е в трудови правоотношения с „МБАЛ Кн.“ ЕООД. Одиторите дали препоръка да се предприемат необходимите действия за отстраняване на констатираното неправомерно включване на възнаграждението на контрольора в разплащатената ведомост.

Представено по делото е писмо с дата 18.11.2015 год. до юриста на Община Кн., в което гл. вътрешен одитор изразява становище за неоснователно заплащани на контрольора на дейността на лечебното заведение суми за възнаграждение, поради това, че когато лицето е държавен служител няма право на такова.

Представен и приет по делото е Анекс № 115 от 11.08.2014 год. към процесния договор за контрол, от който се установява, че Раздел V. Възнаграждение. Срок и начин на плащане (от договора, бел. на с.д.) е бил изменен, както следва: „чл. 8 КОНТРОЛЬОРЪТ се задължава да извършва дейността безвъзмездно.“ Анексът е бил приет с Решение № 158 по Протокол № 66 от 13.10.2014 год. на ОбС – Кн..

Видно от представените с отговора на исковата молба три решения на ОбС – Кн., в т.ч. решение № 755 по Протокол № 84 от 29.07.2015 год. е, че като контрольор на ищцовото дружество отв. Д.Д. е представяла отчети за дейността си и същите са били приемани от общинските съветници.

От представения по делото Трудов договор № 8 от 23.10.2001 год. се установява, че първоначално отв. Д.Д. е била назначена на длъжност инспектор „Приходи“ в Дирекция „ФД“ и „ОС“ при Община Кн., а видно от представената Заповед № 1 от 07.01.2004 год. на кмета на Община Кн. Д. е била назначена за държавен служител на длъжността Директор, сектор Обща администрация в Община Кн. за неопределен срок, считано от същата дата.

От представените от третото лице Община Кнежа 3 (три) бр. декларации по чл. 29, ал.2 от Закона за държавния служител за имотното състояние и за получени възнаграждения, свързани с полагане на труд извън служебното правоотношение – от 10.04.2013 год., 08.04.2014 год. и 08.04.2015 год., се установява, че Д.В.Д. е декларирала пред работодателя като получени от „МБАЛ Кн.“ ЕООД по договор за контрол възнагражденния общо в размер на 6 920 лева, от които: 580 лв., получени през 2012 год.; 4 300 лв. през 2013 год. и 2 040 лв. за 2014 год.

Представено по делото е Решение № 14 по Протокол № 3 от заседание на 30.11.2015 год. по точка Първа от дневния ред на ОбС – Кн., от което се установява, че Общинският съвет е задължил Д.В.Д., заемаща длъжността директор на дирекция „Обща администрация“ при Общинска администрация Кн. в срок до 20 (двадесет) календарни дни, считано от датата на вземане на решението да възстанови на „МБАЛ Кн.“ ЕООД неправомерно и при липса на правно основание получените от нейна страна, в качеството й на финансов контрольор спрямо дейността на лечебното заведение за периода 31.08.2012 год. до 28.02.2014 год. – суми в общ размер на 4 537.77 лв, с оглед договор за контрол върху дейността на „МБАЛ Кн.“ ЕООД № 168/ 31.08.2012 год., както и Анексите, сключени към него.

С т.2 от решението в случай, че в посочения по т.1 срок Д. доброволно не възстанови посочената сума ОбС – Кн. е задължил Прокуриста на лечебното заведение да предприеме необходимите действия, касаещи възстановяването на неправомерно и при липса на правно основание получената от нейна страна сума, в качеството на контрольор съгл. договора за контрол и анексите към него, в т.ч. да инициира съдебно, принудително или друго подходящо производство, като предяви иск и за законната лихва.

От представеното Решение № 90 от 07.03.2016 год. по адм. дело № 1/ 2016 год. на Административе съд – гр. Пл. се установява, че със същото е прогласена за нищожна т. първа от Решение № 14 по Протокол № 3/ 30.11.2015 год. на Общински съвет Кн. и е оставена в сила т. втора от решението.

Междувременно, със Заповед № 52/ 04.02.2016 год. на осн. чл. 107а, ал.1 от Закона за държавния служител и депозиран отговор с вх.№ 0600-49-1 от 04.02.2016 год. кметът на Община Кн. е прекратил служебното правоотношение на Д.В.Д., на длъжност Директор дирекция ОА, считано от 04.02.2016 год.  

Съдът намира, че от представените и приети по делото писмени доказателства несъмнено може да бъде направен извод, че ответникът е сключил твърдения от ищеца договор за контрол върху дейността на „МБАЛ Кн..“ ЕООД и че правоотношенията между страните се уреждат именно от този договор и анексите към него. По време на действието на процесния договор отв. Д. е осъществявала контрол върху на дейността на ищцовото дружество, за която от м. септември 2012 год. до м. февруари 2014 год. е получавала месечно възнаграждение в размер на една МРЗ за страната. Съгласно Анекс № 115/ 11.08.2014 год. към Договора контрольорът се е задължил да извършва дейността безвъзмездно.

Ответникът счита, че не дължи изпълнение на паричното задължение, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, тъй като претендираната сума е получена на правно основание въз основа на сключения договор за контрол и в съответствие с уговореното, а при осъществяване на своите функции контрольорът е бил добросъвестен, като е полагал дължимата по закон грижа.

Наред с това, ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност с оглед разпоредбата на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД по отношение на част от претендираната сума, а именно за периода от сключването на договора през 2012 година, т.е. за възнагражденията от м. септември 2012 год. до м. май 2013 год. включително.  

За правилното решаване на спора съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че за периода от 31.08.2012 год. до 28.02.2014 год. в счетоводството на МБАЛ Кн. са отразени като начислени и получени от Д.Д., в качеството й на контрольор суми общо в размер на 4 537.77 лв. Заявление по чл. 410 ГПК е подадено на 04.05.2016 год., като изплатените възнаграждения на Д. за периода от 04.05.2013 год. до 28.02.2014 год. са в размер на 2 497.65 лв.

Ищецът е претендирал сумата от 4 537.77 лв.

При така установените обстоятелства по делото, съдът изведе следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищецът, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото възникване, съществуване и дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. Ответникът, при съответно твърдение, следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането.

По делото безспорно се установи, че между третото лице – помагач на ищеца, Община Кн., представлявана от кмета С. Ш. и ответникът Д.В.Д. е бил сключен договор № 168 от 31.08.2012 год. относно контрола върху дейността на общинското дружество – „МБАЛ Кн.“ ЕООД гр. Кн., за срок от 01.09.2012 год. до 01.07.2013 год. По силата на този договор ответникът в настоящото производство, в качеството си на контрольор, е имал задължение да следи за спазване клаузите на договора за управление от управителя на дружеството, да осъществява контрол при опазване имуществото на дружеството и да дава отчет пред Общински съвет – Кн. С договора дружеството – ищец е било задължено да изплаща ежемесечно на контрольора възнаграждение в размер на една минимална работна заплата. С Анекс № 123/ 27.06.2013 год. срокът на договора е бил изменен, считано от 01.09.2012 год. до издължаване на заема от 300 000 лв. на Общината. До м. февруари 2014 год. включително лечебното заведение е заплащало на контрольора месечно възнаграждение в размер на една МРЗ за страната. От м. март до м. юни 2014 год., вкл. сумите за възнаграждение на контрольора са били депонирани.  Впоследствие, с Анекс № 115/ 11.08.2014 год. към договора за контрол контрольорът се е задължил да извършва дейността безвъзмездно.

Не се спори между страните, че за дейността си като контрольор на лечебното заведение, собственост на Община Кн., отв. Д. се е отчитала пред Общински съвет – Кн.

Безспорно установено по делото е, че докато е осъществявала контрол върху дейността на „МБАЛ Кн.“ ЕООД – търговско дружество с общинско участие в капитала, отв. Д.Д. е била в служебно правоотношение с Община Кн., като е заемала длъжността Директор дирекция ОА, т.е. че същата е била държавен служител.

Съгласно чл. 7, ал.2, т.2 от Закона за държавния служител – Не може да бъде назначавано за държавен служител лице, което е … член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация. Изключение е въведено с ал.3 на чл. 7 от с.з., съгласно която „Държавен служител може да участва като представител на държавата или общината в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала или на юридическите лица, създадени със закон, в съвети, комитети, одитни комитети, комисии, работни или експертни групи, органи на управление или контрол на фондове, сметки и други, които не са юридически лица, за което не получава възнаграждение“. Съдът намира, че в конкретния случай се касае за специфична хипотеза на участие на държавен служител, като представител на общината, в дейността по контрол на търговско дружество с общинско участие в капитала. Правомощията на държавния служител са посочени в ал. 3 на чл. 7, като условието е да не получава възнаграждение за това.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че е сключил договора за контрол единствено в качеството си на физическо лице по следните съображения: Съгласно чл. 27 от ЗДСл. – Когато по време на осъществяване на служебното правоотношение за държавния служител възникне някое от основанията за недопустимост по чл. 7, ал.2 от този закон, той е длъжен в 7-дневен срок от настъпването на това основание да уведоми органа по назначаването за несъвместимостта с изпълняваната служба. По делото не се установи Д. да е декларирала пред работодателя несъвместимост с изпълняваната от нея длъжност директор на Дирекция ОА при Община Кнежа. Дори напротив, видно от представните декларации по чл. 29, ал.2 от ЗДСл. в тях същата е посочила и получените от „МБАЛ Кн.“ ЕООД на основание договора за контрол възнаграждения. Следователно Д.Д. е упражнявала контрол върху дейността на общинското търговско дружество и едновременно с това трудовите си задължения като държавен служител. Действително, в сключения договор за контрол върху дейността на ищеца не е упомената заеманата от нея длъжност в общинска администрация – Кн., но очевидно при липса на подадена декларация за несъвместимост с изпълняваната по време на действието на договора служба, може да се направи обоснован извод, че същата е извършвала дейността по контрол именно като държавен служител.

Настоящата инстанция не споделя и възражението на отв. Д., че дори да се приеме, че е била държавен служител, докато е осъществявала контрол върху дейността на „МБАЛ Кн.“ ЕООД, то този факт е без значение, тъй като е извършвала дейността добросъвестно и съгласно клаузите на сключения договор е получавала възнаграждение на правно основание. Както се посочи по-горе, с разпоредбата на чл. 7, ал.3 от Закона за държавния служител е въведено условие – дейността, когато се извършва от държавен служител, да се осъществява безвъзмездно. Ищецът се позовава на нищожност на клаузата в договора за контрол, с която е уговорено заплащане на възнаграждение, поради противоречието й със закона. Видно от съдържанието на договорната клауза, ищцовото дружество се е задължило да заплаща ежемесечно на контрольора – ответник възнаграждение в размер на една минимална работна заплата.

В настоящия случай е безспорно установено, че отв. Д., в качеството си на контрольор на общинското търговско дружество е получавала възнаграждение в размер на една МРЗ за страната и едовременно с това е била в служебно правоотношение с Община Кнежа, изпълнявайки длъжността директор Дирекция ОА, т.е. със статут „държавен служител“. Добросъвестното изпълнение на дейността като контрольор е ирелевантно досежно факта, че Д. е била със статут „държавен служител“. В случая, за изпълнение на задълженията си като контрольор ответницата не е следвало да получава възнаграждение, независимо от уговореното с договора за контрол. Процесната клауза в договора – чл. 8 (1), съдът намира за нищожна по смисъла на чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД, която нищожност произтича от нормативната уредба, уреждаща статута и дейността на държавния служител, в частност забраната за получаване на възнаграждение при осъществяване на дейност по контрол на търговско дружество с общинско участие в капитала съгл. разпоредбата на чл. 7, ал.3 от ЗДСл. Налага се извода, че държавният служител –ответник в настоящото производство, в качеството си на контрольор по договора за контрол, е получавал възнаграждение без основание. Налице е начална липса на основание. Между даващия и получаващия не съществува правоотношение, което да поражда задължение за престиране и даването да е в негово изпълнение. Законът отдава значение на самия факт дадено-получено, без да се интересува от субективния елемент – добросъвестност, вина или знание за липса на основание. Следователно, ответникът дължи връщане на получените суми за възнаграждание в пълен размер.  В тази връзка съдът намира, че ответникът не разполага с насрещно вземане, което да прихване срещу задължението си за връщане на полученото без основание, поради което и не следва да разглежда възражението за частично погасяване на задължението с изтичането на кратката тригодишна давност.

С оглед изложеното, съдът приема, че по делото е установено наличието на задължение на ответника за заплащане на сумата от 4 537.77 лв., представляваща неоснователно получени суми за възнаграждение по Договор № 168 от 31.08.2012 год. за контрол върху дейността на „МБАЛ Кн.“ ЕООД, Анекс № 123/ 27.06.2013 год. и Анекс № 115/ 11.08.2014 год. към договора. Точният размер на задължението е установен с помощта на вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност съдът няма основания да се съмнява и чието заключение, като неоспорено от страните, съдът кредитира изцяло. Съгласно заключението на вещото лице начислените и получени от Д. Д., в качеството й на контрольор, суми за периода от 31.08.2012 год. год. до 28.02.2014 год. възлизат на 4 537.77 лв.  Ето защо съдът намира, че предявеният положителен установителен иск по чл. 422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК е основателен и доказан до пълния претендиран размер.  

Върху посочената сума следва да се признае за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съгласно разпоредбата на чл. 86, ал.1 от ЗЗД  и чл. 422, ал.1 от ГПК.

Следва да се признае дължимост и на разноските, направени от ищцовото дружество в заповедното производство съобразно уважения размер на иска.

При този изход на процеса, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените в настоящото производство разноски общо в размер на 402.02 лв., от които: 90.76 лв. – довнесена държавна такса; 161.26 лв. – за хонорар за вещото лице и 157 лв. – доплатено адвокатско възнаграждение.

 

Воден от гореизложените мотиви, Кн. Районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК по отношение на  Д.В.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника – адв. Ц.С. ***,  че дължи на МБАЛ КН.“ ЕООД, с ЕИК 106510662, със седалище и адрес на управление: гр. Кн., ул. „М. Б.“ № …, представлявано от В.П.Л. – Прокурист, чрез пълномощника – адв. С.Ч. ***, сумата от 4 537.77 лв. (четири хиляди петстотин тридесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки) – представляваща парично вземане за възстановяване на неоснователно получени суми, като възнаграждение по Договор № 168 от 31.08.2012 год. за контрол върху дейността на „МБАЛ Кн.“ ЕООД, Анекс № 123/ 27.06.2013 год. и Анекс № 115/ 11.08.2014 год. към договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по  чл. 410 ГПК в съда – 04.05.2016 год., до окончателно изплащане на вземането,  за която сума е издадена Заповед за изпълнение 226/16 год. от 04.05.2016 год. по Ч.Гр. дело201 по описа за 2016 год. на РС – Кн.

 

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК  Д.В.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***,  да заплати на МБАЛ КН.“ ЕООД, с ЕИК 106510662, със седалище и адрес на управление: гр. Кн., ул. „М. Б.“ № , представлявано от В.П.Л. – Прокурист, сторените разноски в заповедното производство в размер на 480.76 лв.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК  Д.В.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***,  да заплати на МБАЛ КН.“ ЕООД, с ЕИК 106510662, със седалище и адрес на управление: гр. Кн., ул. „М. Б.“ № , представлявано от В.П.Л. – Прокурист, направените в исковото производство деловодни разноски в размер на 402.02 лв.

 

Решението е постановено при участието на трето лице – Община КН., като почагач на страната на ищеца „МБАЛ КН.“ ЕООД гр. Кн.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пл. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, чрез процесуалните им представители.

    

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: