РЕШЕНИЕ № 48

 

гр. Кнежа, 26.03.2014 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на деветнадесети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Кончарска,

при секретаря Г.Б.,

като разгледа докладваното от съдията Кончарска Гр. дело 20 по описа за 2014 година на Районен съд – гр.Кнежа  и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Кооперация „Потребителна кооперация „Напредък” Кнежа”, с ЕИК 000173924, със седалище и адрес на управление: гр. Кн., ул. „М. Б.” № , представлявана от М. В. П. – Председател, против „ЧЕЗ Електро България АД, с ЕИК 175133827, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.Г. С. Р.” № .., в която се твърди, че ищецът е абонат на ответното дружество. Твърди се, че на 04.09.2013 год. от служители на „ЧЕЗ Разпределение България” АД е била извършена техническа проверка на електромер с фабр.№ 04062427 за обект – ресторант „Леденика”, находящ се в гр. Кн. на ул. „М. Б.” № .., като бил съставен констативен протокол с номер 3008344 от същата дата, в който било отразено, че е установена грешка при измерване на консумираната ел. енергия с минус  90.52%. Твърди се, че протоколът бил съставен в присъствието на двама свидетели – представители на федерацията на потребителите и същият е бил подписан и получен от Н. Д. Д. – наемател на обекта. Твърди се, че с писмо изх.№ 120125596 от 01.10.2013 год. кооперацията – ищец е получила фактура № 0135475870/ 30.09.2013 год. с придружаващ текст, че ответното дружество едностранно е начислило сума за консумирана, но незаплатена ел. енергия за минал период – от 27.06.2013 год. до 24.09.2013 год., в размер на 5 206.14 лв. с ДДС. Ищецът твърди че проверения електромер не се намира в обект, негова собственост и същият не е поставян от представител или служители на кооперацията. Твърди се, че проверката е извършена в отсъствието на председателя на ищцовата кооперация или на упълномощено от него лице, както и че не е било въздействано по никакъв начин върху измервателния уред от страна на председателя или др. служители на кооперацията, т.к. обектът е бил отдаден под наем с договор от 02.08.2011 год. на „НДД – Никита” ЕООД, с управител – Н. Д. Д. Твърди се, че констативният протокол, на който се позовава дружеството доставчик е частен документ, съставен от трето лице – „ЧЕЗ Разпределение България” АД и същият не може да ангажира отговорността на клиента. Ищецът излага твърдения, че не дължи на ответното дружество сумата от 5 206.14 лв. поради това, че средството за търговско измерване не е негова собственост и няма досътъп до него, като същото е монтирано в заключено табло на фирмата доставчик на ел. енергия. От друга страна, ищецът твърди, че не се е съгласявал с процедура за едностранно и без негово участие преизчисляване за минал период на сметки за месечно доставена и отчетана посредством СТИ ел. енергия. Твърди, че начисляването е било извършено на база Общи условия за доставка на ел. енергия, които не са подписвани от представител на клиента и същият не е съгласен с тяхната методология, която не отразява реалното потребление на ел. енергия. Твърди се, че преизчисляването на консумираната ел. енергия за период от три месеца назад е извършено на основание разпоредбата на чл. 25, ал.2 от Общите условия /която гласи: „В случаите на констатирано по реда на тези общи условия неправомерно въздействие върху СТИ, електро-разпределителното предприятие изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на монтажа или последната извършена от него или друг оправомощен орган проверка на средството за търговско измерване до датата на констатирането на грешката в измерването или неизмерването, освен ако може да бъде установен точния период на грешното измерване или иеизмерване, но за не повече от 90 дни.”, бел. на с.д./, но в нормативните актове, уреждащи договора за продажба на ел. енергия не е предвидена възможност за коригиране на сметки за минал период от време. Според ищеца, като създаваща неравноправни условия, клаузата на чл. 25, ал.2 от Общите условия по силата на чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите следва да се счита за нищожна по отношение на потребителите, дори да се приеме, че договорът между страните е сключен съгласно ОУ. Счита, че е налице противоречие с принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и принципа за защита интересите на потребителите при търговия с ел. енергия и разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, поради което е недопустимо коригиране на сметки за вече доставена ел. енергия само въз основа на констатирано неточно отчитане, ако не е доказано виновно поведение на потребителя.

В заключение ищецът моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че „Потребителна кооперация „Напредък” Кнежа” гр. Кн. не дължи на ЧЕЗ Електро БългарияАД гр. С. сумата от 5 206.14 лв., представляваща служебно начислена ел. енергия по партида с клиентски № 210001008648, PL1622, обект № 133NO, касаеща имот, находящ се в гр. Кн. на ул.М. Б.” № …, за периода от 27.06.2013 год. до 24.09.2013 год. вкл., за консумирана електроенергия през този период въз основа на фактура № 0135475870/ 30.09.2013 год.  Претендира съдебно-деловодни разноски.

В законовия срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на молбата, с който ответникът оспорва изцяло предявения иск и моли съда същият да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Излага подробни доводи в подкрепа на твърденията си.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение съгласно чл. 235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

От фактическа страна:

Не се спори по делото, че ищецът Кооперация „Потребителна кооперация „Напредък” Кнежа” гр. Кн. е потребител на електрическа енергия и се намира в облигационно правоотношение с ответника „ЧЕЗ Електро България” АД гр. С.

Безспорно по делото е, че ищецът е получил от ответното дружество писмо, с което е уведомен, че въз основа на предоставен от „ЧЕЗ Разпределение България” АД констативен протокол с номер 30083344 от дата 24.09.2013 год., след извършена проверка е дотаксувана сума в размер на 5 206.14 лв. за консумирана, но незаплатена ел. енергия. Не се спори, че служители на „ЧЕЗ Разпределение България” АД гр. С. са извършили проверка на електромер с фабр. № 04062427, за обект, находящ се на адрес: гр. Кн., ул. „М. Б.” № .. – Търговски дом. Безспорно е, че след проверката е бил съставен констативен протокол № 3008344/ 24.09.2013 год., в който е отразено, че СТИ отчита с грешка минус 90.52%. В протокола е посочено, че електромерът се намира на фасадата на сградата – Търговски дом и същият е без пломба на щита, както и с отваряни пломби на клемния блок. При извършената проверка с еталонен уред е измерена грешка равна на минус (-) 90.52%.

Безспорно по делото е, че въз основа на горния протокол ответникът е начислил на ищеца допълнителна сума за консумирани, но незаплатени 23 464 кВтч за периода 27.06.2013 год. – 24.09.2013 год. общо в размер на 5 206.14 лв.

Не е спорно по делото, че с Договор от 02.08.2011 год. и Анекс към него от 01.08.2012 год. кооперацията – ищец е отдала под наем на НДД Никита ЕООД, представлявано от Н. Д. Д., следния свой собствен недвижим имот, а именно: закусваля „Леденика”, находяща се в гр. Кн. на ул. „М. Б.”, за срок от 5 (пет) години, считано от 01.08.2012 год.    

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По предявения отрицателен установителен иск на основание  чл. 124, ал.1 от ГПК в тежест на ответника е да докаже факта, от който произтича вземането му, както и че едностранното коригиране на сметката на абоната за минал период е извършено на законово основание, че са налице всички предпоставки за възникване на спорното вземане или, че за процесния период е доставил ел. енергия в повече от отчетеното, или че има основание за същия период, с оглед констатирана неизправност на електромера, количеството електроенергия, надвишаващо отчетеното, да бъде определено по друг начин, както и начина, по който са направени съответните констатации. 

В процесния случай съдът намира, че не е спорно между страните и е безспорно установено, че ищецът е абонат и потребител на продавана от ответното дружество електроенергия, както и че му е начислена процесната сума като корекция. Не е представен договор за доставка на ел. енергия, но че такъв съществува е обстоятелство, което не се оспорва от страните. Спорно се явява обстоятелството налице ли са били предпоставките за едностранно извършената корекция на стойността на потребената електроенергия за посочения период от време и дали такава ел. енергия е потребена от абоната за същия период.

Като потребител на ел. енергия ищецът е страна по договор за пренос на ел. енергия. Съгласно чл.  98а от ЗЕ обществените снабдители на електрическа енергия продават електрическа енергия на потребители при публично известни общи условия, които трябва да бъдат одобрени от ДКЕВР, да се публикуват най-малко в един централен и един местен всекидневник и на интернет страницата на доставчика, и същите се считат за влезли в сила съгласно същата разпоредба. По делото са ангажирани доказателства от страна на ответника по делото, който носи доказателствената тежест за общите условия, при които той доставя електрическа енергия на потребителите, че същите са приети, одобрени и в сила по отношение на ищеца по делото. При дотаксуването на електрическата енергия от „ЧЕЗ Електро България АД, в представеното по делото писмо № 1201259698/ 01.10.2013 год., ответникът по делото се е позовал на чл. 17 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Чез Електро България АД за доначисляване на сумата от 5 206.14 лв. Посочените Общи условия са представени по делото.

Основание за корекцията и за фактурирането на процесната сума от ответника е дал констативният протокол от извършената проверка от служители на „ЧЕЗ Разпределение България” АД. Той, по правната си същност представлява частен документ, който не се ползва с материална доказателствена сила, поради което обективираните в него констатации не са обвързващи за съда. Изключение е налице единствено в хипотезите, в които констативният протокол е подписан от адресата си /титуляра на абонатния номер/ или от упълномощен представител. В тези случай, с подписа си потребителят удостоверява неизгодния за себе си факт – разминаването в потребената и отчетената ел. енергия. Подписалата констативния акт за получател и със задължение да го предаде на потребителя – Н. Д. Д., като наемател, не е надлежно упълномощен представител на ищеца по делото. Настоящият състав намира, че дори протокола от проверката да е подписан от абоната или от негов пълномощник, предвид направените възражения  за недължимост на начислената по коригираща сметка сума, в тежест на ответното дружество е да установи наличието на правно основание за едностранно начисляване на същата. Съгласно константната съдебна практика на ВКС, когато констативният протокол от проверката е подписан от представители на дружеството, извършващо проверката, но липсват данни, че лицата извършили проверката на СТИ за използваните от ищеца количества ел. енергия са определени по предвидения от законодателя ред, а именно със заповед на Министъра на икономиката и енергетиката, то в този случай констативният протокол по своята правна същност представлява частен свидетелстващ документ, който няма обвързваща съда доказателствена сила и удостоверените в него факти и обстоятелства подлежат на доказване по общия ред този см. решение № 26 от 04.04.2011 год. по т.д. № 427/ 2010 год. на търг. колегия на ВКС и др./.

Съдът намира, че дори и да е установено при проверката, че е извършена  нерегламентирана външна намеса върху измервателното средство, то този факт е ирелевантен и не поражда право за ответника доставчик да извърши едностранна промяна на изготвената по-рано сметка за разход на електроенергия през посочения период от време. За доставчика на електрическа енергия не съществува основание да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия решение № 165 от 19.11.2009 год. по т.д. 103/2009 год. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 104 от 05.07.2010 год. по гр.д. № 885/2009 год. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 26/ 04.04.2011 год. по т.д. № 427/2010 год. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 189 от 11.04.2011 год. по т.д. 39/2010 год. на ВКС, ІІ т.о., всички постановени по реда на чл. 290 от ГПК и съставляващи според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК. В цитираните  решения е изразено категорично становище, че извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на доставчика на електроенергия е лишена от законово основание както за времето на действие на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, така и при действието на приложимите към спора нормативни актове Закон за енергетиката /обн. ДВ, бр.107/ 09.12.2003 год./ и Наредба № 6 от 09.06.2004 год. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи /обн. ДВ, бр.74/ 24.08.2004 год./. С решение № 189/ 11.04.2011 год. по т.д. № 39/ 2010 год. е отречена и възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия, като решаващият съд е приел в мотивите си, че поради неравноправния им характер по смисъла на чл. 143, т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителите подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146, ал.1 от ЗЗП и чл. 26, ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Задължителната практика се придържа и към становището, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане в този см. е решение № 79 от 11.05.2011 год., постановено по т.д. № 582/ 2010 год. на ВКС, търг. колегия, второ отделение.

В хода на производство ответникът не ангажира доказателства за наличието на виновни действия или бездействия от страна на ищеца като страна по договора за продажба на електрическа енергия, рефлектирали върху функционирането на средството за търговско измерване и върху точното отчитане на ползваните количества енергия. Дори и да е съставен в съответствие с ОУ на ответното дружество,  констативният  протокол не е годен да установи съществуването на валидно правно основание за ответника да получи начислената в резултат на корекцията сума, тъй като в действащото законодателство не съществува законова норма, признаваща възможност за последваща промяна на сметките на потребителите, ползващи електроенергия. Правомерността на корекцията не произтича и от клаузата на чл. 17 от цитираните Общи условия, с която дружеството – ответник е обосновало правото да получи спорната сума – в този см. решение по т.д. № 39/ 2010 год. на ВКС, ІІ т.о. В същото е възприето становище, че поради неравноправния й характер по смисъла на чл. 143, т.6 и т.18 от ЗЗП подобна клауза е нищожна по силата на чл. 146, ал.1 от ЗЗП и чл. 26, ал.1 от ЗЗД и не поражда правни последици. Извършената от ответника корекция на сметката на ищеца е лишена от основание, поради което и начислената сума не се дължи.

По изложените съображения предявеният иск за недължимост на начислената от ответника сума се явява основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в настоящото производство, а именно д.т. в размер на 208.25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 458.25 лв., съгласно чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

При горните доводи и съображения, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 124, ал.1 от ГПК по отношение на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК 175133827, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г. С. Р.” № , че КООПЕРАЦИЯ „ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „НАПРЕДЪК” КНЕЖА”, с ЕИК 000173924, със седалище и адрес на управление: гр. Кн., ул. „М. Б.” № , представлявана от М. В. П. – Председател, НЕ ДЪЛЖИ на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД гр. София, сумата от 5 206.14 лв. (пет хиляди двеста и шест лева и четиринадесет стотинки), представляваща служебно начислена ел. енергия по партида с клиентски № 210001008648, PL1622, за обект КН. 133NO, касаеща имот, находящ се в гр. Кн. на ул.М. Б.” № …, за периода от 27.06.2013 год. до 24.09.2013 год. вкл., за консумирана електроенергия през този период въз основа на фактура № 0135475870/ 30.09.2013 год.

 

Осъжда на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК 175133827, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г. С. Р.” № 140, да заплати на Кооперация „Потребителна кооперация „Напредък” Кнежа”, с ЕИК 000173924, със седалище и адрес на управление: гр. Кн., ул. „М. Б.” № , представлявана от М. В. П. – Председател, съдебно-деловодни разноски общо в размер на 666.50 лв., направени в настоящата съдебна инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване пред Пл. окръжен съд с въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                           

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: